Многоженството в Чечения: Традиция или произвол

В Чечения няма традиция за многоженство, но през последните години това явление започва да се разпространява в чиновническите среди. Разрешението според исляма мюсюлманинът да има няколко жени в Чечения се подменя от институцията "временни жени".

Една от най-обсъжданите в последно време новини в руската кавказка република е скандалът, свързан с намерението на началника на Районното управление на вътрешните работи на Ножай-Юрткия район на републиката Нажуд Гучигов (според едни 46-годишен, според други - на 57 години) да се ожени за 17-годишната Луиза (Хеде) Гойлабиева, пише Хасан Мусаев за Руската служба на Би Би Си и електронното издание "Кавказкий узел".

Оказан ли е натиск върху момичето и неговото семейство? Чеченски жители, с които разговаряха кореспонденти на интернет-медията "Кавказкий узел", казват, че оказването на натиск в подобни случаи не е рядкост.

Факт е обаче, че през последните години много чиновници са възприели модата да си вземат за жени млади момичета. За наличието на втора или повече жени на високопоставени лица в Чечения знаят мнозина. Ако се вярва на хорските мълви, практически всички известни в републиката млади певици са били такива "допълнителни" жени.

Самият президент Рамзан Кадиров се е изказвал в подкрепа на многоженството в Чечения.

По неписано правило повечето "втори жени" след неколкомесечен "брак" се връщат в своите семейства. За поредната женитба, както се шегуват в републиката, може да се разбере по това, че към едно или друго село, където живее семейството на новоизлюпената високопоставена съпруга, започват да прокарват асфалтиран път.

В исляма съществува традиция за многоженство, която допуска един мюсюлманин едновременно да има четири жени. У нас тази традиция е напълно извратена и се използва за оправдание на временното съжителство. Подобно мнение изрази молла от една от джамиите.

"В исляма действително съществува традиция за многоженство, но при нея мъжът е длъжен да спазва цяла поредица от условия. Сред тях е и изискването да се отнася еднакво добре към своите жени, да ги осигурява еднакво материално, еднакво да се отнася към всички свои деца и т.н. Всеки истински вярващ мюсюлманин разбира, че ще бъде практически невъзможно да спазва всички тези изисквания, което би означавало да нарушава постулатите на религията", убеден е моллата.

Според него в Чечения традиция за многоженството практически не е имало, но сега всички повече или по-малко обезпечени са се юрнали да "изпълняват нормите на шариата" и да се женят за втори и трети път. Но това е само временно съжителство, уж на законно основание, под предлог, че шериатът допуска подобни действия.

В миналото, при съветската власт, наличието на втора жена се наказваше с отнемане на партийното членство. Ако се съди по разкази на местни жители, въпросите, отнасящи се до многоженството именно в Чечения, бяха под много строг контрол.

Никой от ръководните работници не си позволяваше да се сдобие с втора жена. Това би могло да стане тайно и първата жена даже и не би могла да подозира за наличието на друго семейство на мъжа си. За редовите чеченци това бе по-лесно. И още по-лесно бе, колкото и да е странно, извън пределите на Чечения.

Ето какво ми разказа Асхаб, и живял дълго време в Казахстан и върнал се в Чечения със семейството си едва в края на 90-те години: "Имахме за съсед един наш земляк, на име Ахмад, който цял живот бе тракторист. Същият той имаше две семейства. Първата му жена и децата носеха фамилията на мъжа и бащата, а второто семейство - на майката. Регистриран граждански брак имаше само с една жена. Не си спомням да е имал някакви проблеми заради това. Така бе живял още в Казахстан, и той бе най-обикновен бачкатор, а не партиен работник или чиновник. Казват, че тук това е много по-сложен въпрос, макар че който е искал, е можел да си създаде и второ семейство, но като го държи в тайна от всички."

В наши дни трудно ще се намери младо момиче, което да се ожени за макар и заможен, но престарял мъж по своя воля. Нерядко за тази цел се използват различни средства за натиск върху момичето и нейното семейство. За тази цел може да бъдат привлечени авторитетни и уважавани старци, като бъдат изпратени при роднините на невястата с предупреждение, че може да си имат сериозни неприятности, ако си позволят да откажат на "уважавания човек", предлагайки неуточнена шестцифрена сума като калим (откуп) и т.н.

През това време лукави "сватовници" нагледно биха обяснили на несъобразителната жена, че да се омъжи за богат и добре осигурен старец е много по-добре, отколкото цял живот да тегли с любим, но "материално слаб" младеж от обикновено семейство.

В краен случай в работата може да се намеси и самият Рамзан Кадиров, както е станало в случая с попрехвърлилия първа младост полицейски началник. Да откажеш услуга на самия "падишах", както в обкръжението на Кадиров наричат президента на Чечения, не е шега работа, както и съвсем не са шега проблемите, които може да възникнат за онези, на които им хрумне да се възпротивят на всесилния Рамзан.

Обстоятелството, че "парясниците" рискуват да останат в самота до края на живота си, също не вълнува особено роднините на девойката, когато й избират жених. Нерядко нейното мнение по този въпрос просто се игнорира и повече права има майката като непосредствена изразителка на волята на мъжката половина от семейството.

Разказват се обаче случаи, когато роднини на девойка, харесала се на някой от големите началници, са я спасявали, извеждайки я извън пределите на републиката, или "на пожар" са я омъжвали за влюбен в нея момък.

В повечето случаи обаче, след дълги разговори и увещания момичето се съгласява с решението на по-възрастните, а те от своя страна - с изискванията и молбите на уважаваните "аксакали" (старейшини), изпратени им за посредници при сватовството.

Един мой добър познат, с когото имахме своеобразен спор на тема - многоженството и принудителното омъжване, се изрази много просто: момичетата и близките им се съгласяват на неравни бракове на първо място поради финансови причини.

"Ситуацията е проста: за едно момиче се сватосват двама кандидати - беден и богат. Първият няма нищо, дори постоянна работа, но е млад и изпитва чувства, а вторият е богат, заможен, приближен на "главния", макар и възстаричък. Кого от тях ще предпочете ако не самата девойка, то семейството й? Времената, когато момичетата си избираха годеник или съпруг, оценявайки личните му качества - мъжество, справедливост, отношение към хората и отношение на хората към него, отдавна са отминали. Сега на първо място са портфейлът и "красивият живот", макар и само временно. Не трябва да се бъркат традициите и обичаите с обикновената жажда за богатство", обобщи моят познат.

Убедителни аргументи против тези доводи не успях да намеря.
 

/БТА/