Слепи сме, Самуиле...

Голям рев, голямо нещо около откриването на паметника на цар Самуил. За всеки паметник може да се каже и хубаво, и лошо, мненията могат да бъдат седем милиона. Критериите в изкуството са толкова разтегливи, че едва ли ще се съберат двама с едно мнение.

Но защо е това плюене и грозно грачене? Хора, това е паметник на една от най-силните ни исторически личности.

Най-хубавото е, че всички се хванаха за пустите му светещи очи. Дано и ние прогледнем, че става въпрос за велик български владетел. Цар, който ако беше жив днес, пак нямаше да му издържи сърцето.

Защото сме слепци за българската история, защото сме слепци без да сме участвали в битката при Ключ. Защото сме дребни душици, готови да се продатат за един продупчен лев, долар или рубла.

Истерията не е заради светещите очи на един паметник. Прави ли ви впечатление, че се говори предимно за мигане, форми и височина? Истерията е заради незадоволеността на дребни душици, които не са успели да заделят някой лев в джоба. Който и да беше авторът на паметника щеше да бъде оплют - и по финансова, и по политическа линия.

В центъра на София се извиси паметник на велик българин. Може главата му да е наведена под неправилен градус, очите му да светят, височината му да не е правилната, но е там. За да ни напомня, че България е имала царе, пред които трябва единствено да се преклоним. И да помним.

Не бил горд български цар, защото гледал надолу? А дали не гледа към нас, внуците на слепците, които сме слепци с отворени очи? Докога ще се търпи разни хора да определят с кого да се гордеем, какво трябва да бъде националното ни мислене, да потъпкваме историята си?

Различни хора се опитват да ни убедят, че Самуил е някакъв незначителен, при това забележете - губещ цар. Лузър, както биха възкликнали тийнейджърите.

Не, господа, Самуил е цар, който се е борел за независимостта на България срещу многократно превъзхождащата ни Византия. Нещо, което явно дразни мнозина, които се борят тази независимост днес да я няма. И да не ни се напомня за владетели, които са посветили живота си на това.

Да, не е само Самуил. В София трябва да има величествени паметници и на Аспарух, и на Борис, и на Симеон, и на Калоян... Ще съм щастлив, когато дойде моментът българските паметници да разрушат хегемонията на руските в центъра на София, защото имаме собствена история. Пък нека ни наричат националисти.

Други се притесниха, че се състезаваме с Македония. Хайде някой да посочи през последните 25 години кога историята ни е била използвана идеологически? Напротив, непрекъснато трябва да доказваме пред Европа и кого ли не, че историята на България се преиначава. 

Всъщност цялата олелия може и да се окаже полезна, защото в социалните мрежи текат едни големи вълнения. И няма как всичко да не достигне и до децата. А едно дете да прочете за царуването на Самуил ще е победа. Защото тези, които плюят по паметника, сигурно не са прочели и ред за комит Никола и комитопулите...