Откраднато детство! Ужасът в очите им разказва

На двайсетина километра от Париж 24 младежи от Франция, Мароко, Алжир, Русия, Италия, Колумбия, Израел, Ливан прекарват времето си заедно.

Това обаче не е обикновен летен лагер. Всички тези младежи са преки или непреки жертви на терористични актове. Някои от тях са били и ранени при атентати.

Сестрите от Израел Сефора и Шона са пострадали при ракетен обстрел в ивицата Газа. Няколко деца от Русия са оцелели от заложническата драма в училището Беслан през 2004 година.

Проектът ''Пеперуда'' – програма, организирана от френската асоциация на жертвата на тероризма, приютява някои от тези младежи за втори път. Наричат я ''терапевтичен стаж'', а не летен лагер. Младежите разговарят, споделят пред себе си и с психолог за травмите, които носят в себе си. Занимават се с изкуство, с танци, скулптура, рисуване. Така изразяват онова, за което не могат да намерят думи, за да го опишат.

Инициативата за този проект идва от Асма Генифи. Освен психолог и бивша председателка на френско движение за защита на правата на жените, тя също е била жертва на терористичен акт. Когато е 19-годишна, ислямисти убиват брат ѝ в Алжир. Провокирана от това тя пише книгата си: ''Не прощавам на убийците на брат ми'', в която разказва за реалността в Алжир, където престъпниците биват помилвани.

"Откраднаха ни детството. Много от хората в този лагер не са под наблюдение на психолог в своята страна и за първи път тук говорят за травмата, която са получили. Понякога те намират в думите на другите онова, което самите те никога не са успели да изкажат", обяснява Асма. Тя разказва как в групите за разговор понякога се поражда диалог.

Уалид е още бебе, когато животът му бива белязан от терористичен акт. През 1997г. 15 членове на семейството му, включително собствената му майка, са заклани по време на сватба. Баща му го изоставя, а баба му полудява. Днес той е високо мълчаливо момче, което не си спомня лицето на майка си. В един от сеансите израелката Сефора му предлага да му помогне да възстановят на рисунка лицето на майка му. "Помисли за баба си. Представи си я по-млада", казва му тя. "Какъв беше носът й?", пита го. И така заедно се опитват да възстановят лицето на покойната.

Сефора е преживяла ракетна атака. Отишла в библиотеката с малките си сестри. Последвал шум и нищо повече. Тя е ранена от ракета. Вследствие на травмата дълго време е в шок. Страх я е и от тъмното. Благодарение на проекта ''Пеперуда'' вече не я е страх. Сега, когато ракетите хвърчат над главата ѝ в Газа, тя успокоява децата.

Лаура е 20-годишна, с двойно гражданство – румънско и италианско. Баща ѝ е бил строителен работник в Нигерия. До февруари 2013, когато е отвлечен от Боко Харам. Три седмици по-късно е разпространено видео с екзекуцията му. Лаура казва: "Исках да го видя. Исках доказателство".

Момичето споделя, че преди да се включи в проекта ''Пеперуда'' се е чувствала сякаш е единствената в подобно положение. Нейните приятели са я подкрепяли и съчувствали, но едва тук се среща с Вивиана, чиито баща е отвлечен и убит от ФАРК в Колумбия.

Две години след убийството на баща си Лаура следи всяка стъпка на Боко Харам. На въпроса дали може да прости, Лаура се замисля за миг и отговаря, претегляйки думите си: "Да, мога да простя, но да забравя, никога, защото да забравиш жертвата, е все едно да я оставиш да умре за втори път".

/БТА/