"Без будилник": Планинско изпитание на кратко разстояние

Снимка: Адриана Стателова

7 / 33

Есента дойде със студ, дъжд и облаци, а с мрачното време намаляха и пътешествията през уикендите. Затова днес в "Без Будилник" ще ви заведем съвсем близо до София, за да се потопим в есенната красота на планината за една еднодневна разходка. Лозенската планина и нейният най-красив връх Половрак са толкова близо до големия град, а в същото време човек се откъсва от цивилизацията сред поляни и гори, обагрени в жълто и кафяво.

Преходът до връх Половрак може да се организира съвсем спонтанно в последния момент. Макар и да влизаме в студения сезон, стига да не вали, изкачването на върха е подходящо по всяко време. Не е нужно да правите отдалеч трудна организация за това пътешествие, а само да намерите приятна компания и да отделите няколко часа за есенна разходка в планината.

Маршрутът от село Лозен е сравнително лесен. Отнема няколко часа и е подходящ за семейства с деца, както и за по-възрастни хора. Пътеките са лесно проходими и обозначени с червено-бяла маркировка.

До началния пункт - сградата на БЧК в село Лозен, може да се стигне с личен автомобил и да оставите колата си там. Тъй като селото е съвсем близо до София, може да се ползва и автобус №5 от градската мрежа.

Маршрутът започва с асфалтов път, който впоследствие става черен. Той е широк и стига до първата спирка от прехода - девическия манастир "Свети Спас". По пътя към манастира има пейки и чешма, където може да презаредите вода.

Манастирът е построен по времето на Второто българско царство и е част от комплекса "Софийска Мала Света гора". Разрушен е при падането на България под османско владичество, но е съграден отново през 17 век.

По време на разходката определено си заслужава да влезете и в манастира. Там ще можете да отдъхнете, както и да се насладите на панорамната гледка на София, която се открива пред очите ви.

Отпочинали и заредени с вода, потегляте към основното изпитание - покоряването на връх Половрак. След манастира следва маркирана пътека през гората. Теренът тук става по-стръмен, това е най-изтощителната част от маршрута. По пътя се минава през малки полянки на открито, където човек може да хапне и да почине.

Следвайки пътеката, стигате до подножието на върха. Там се намира мемориален комплекс на неизвестен въстаник от четата на Георги Бенковски.

След съвсем кратко изкачване стигате и до заветната цел - връх Половрак. Той се намира на 1182 м надморска височина и пред погледа се разкрива невероятна гледка в зелено, жълто и оранжево. Горите в ниското изглеждат като разстлан цветен и мек килим, който ти се иска да докоснеш.

Пред очите се открива и невероятна гледка към София, Витоша, Лозен, Рила и Стара планина. Въпреки че височината не е голяма, човек се чувства като птица - сякаш от това място може да види всичко. Неслучайно и името "Половрак" означава "орлов поглед".

Веднъж покорили върха и насладили се на гледката, може да се върнете по същия маршрут. Другият вариант е да удължите прехода и да се върнете през маршрута за село Пасарел, където също може да се приберете с автобус от градската мрежа.

Дъждът и облаците помрачават настроението и сломяват духа на пътешествениците. Но пък един откраднат хубав ден през октомври или ноември в планината ще ви зареди положително, преди да е дошла истинската зима!