Русия на кръстопът между Южен и Турски поток

Москва и София са готови да възобновят сътрудничеството в енергетиката. Възможно е възстановяването на договорите да включи и проекта "Южен поток", който бе замразен през 2014 г., пише руският в. "Независимая газета".

Точно по този начин много информационни агенции тълкуват изявленията на българското и руското правителство, направени в навечерието на днешната среща на руския президент Владимир Путин с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Може би в София са се изплашили от газовото "затопляне" между Русия и Турция, отбелязва "Независамия газета".

Руското министерство на енергетиката все пак посочва, че не е получавало официално предложение за "Южен поток".

Българският премиер Бойко Борисов обяви по-рано създаването на работни групи, които София и Москва са решили да организират за обсъждане на перспективите по съвместни проекти в енергетиката, включително газопровода "Южен поток" и строителството на АЕЦ "Белене".

След телефонния разговор между Борисов и Путин миналата седмица пресслужбата на Кремъл разпространи кратко изявление, според което страните са обсъдили "актуални въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместни проекти в сферата на енергетиката".

България в момента не е единствената страна, която по един или друг начин засяга темата за възраждането на "Южен поток", отбелязва "Независимая газета". В края на юли в интервю за руски медии посланикът на Словения в Русия Примож Шеликов подчерта, че въпреки неясните перспективи Словения се надява проектът все пак да бъде размразен и реализиран.

Забележително е, че поредното връщане към темата "Южен поток" става в навечерието на срещата между Путин и Ердоган, пише вестникът. Двамата ще се срещнат днес в Санкт Петербург и е напълно възможно сред темите да бъде възобновяването на проекта за строителство на газопровода "Турски поток".

Експертите свързват активизирането на България преди руско-турските преговори в промяната в отношенията между Путин и Ердоган, както и с промяната в отношенията между Турция и Европа.

Вероятността за строителство на "Турски поток" се увеличи, което означава, че в Европа ще постъпят допълнителни количества газ, заобикаляйки източноевропейските страни. По този начин Балканите ще се лишат от възможността за допълнителни приходи от транзит.

За Русия по принцип и двата проекта са изгодни, основното е поне една газопроводна линия да достигне ЕС, посочва анализаторът Валерий Несторов, цитиран от изданието. По думите му на първо място може да се очаква изграждане на едно разклонение до Турция, която е заинтересована да има една газопроводна линия за себе си. Втора линия е нужна само за препродажба, отбелязва той.

Инициативата на България да реанимира "Южен поток" ще се окаже изгодна за Москва в преговорите с Анкара за перспективите пред "Турски поток", посочва експертът от руския петролно-газов сектор Елдар Касаев.

Стигайки до полезни изводи, Русия стратегически правилно ще води преговори и с двете страни, през които в перспектива могат да минават газопроводи. В резултат според Касаев и България, и Турция ще станат много по-гъвкави в преговорите с Русия.

И Анкара, и София демонстрират заинтересованост. Това е благоприятна ситуация, за да се постигне напредък в изпълнението на проект за строителство на газопроводи от Русия по дъното на Черно море. И двете потенциални направления за излизане на сушата са добре разработени и могат да бъдат построени в много кратки срокове, казва Алексей Гривач, заместник-директор на Фонда за национална енергийна безопасност. Компромисен вариант според него би било прокарването на едно разклонение до Турция и едно до България.

/БТА/