Да излезем – на всяка цена! В бастион на Brexit-а вече губят търпение

В пристанищния град Тилбъри, на 35 км източно от Лондон, подкрепата за излизане от Европейския съюз остава нерушима като скала и хората настояват за незабавен Brexit.

"Надявам се, че ще може да напуснем напълно, нали за това гласувахме", изтъква Дейвид Кънингам, 65-годишен пенсионер, без да крие нетърпението си.

"Време е. Колкото повече се бавим, толкова ще е по-трудно да скъсаме", добавя той пред АФП.

За новия кръг от преговори, който започват тази седмица Лондон и Брюксел, този бивш производител на коли заявява, че иска "независима Великобритания, както по времето, когато можеше да търгуваш с цял свят".

"Нямам нищо против континента. Но общият пазар не вървеше. Щом нещата не вървят, излизаме", отсича той.

Разположен край устието на Темза, Тилбъри е прочут с пристаните си и крепостта от 17-и век, бранела столицата от морски набези.

Градът с 12 000 жители е сред най-важните контейнерни пристанища в страната.

На референдума от 23 юни 2016 г. местният окръг Търок бе четвърти от общо 382 сред най-масово гласувалите за Brexit със 72,3 на сто подкрепа за излизане от ЕС, пише Франс прес.

Общността на нациите е предпочитана пред ЕС

"Трябваше да си останем с Общността на нациите", коментира Дерек Хауард, 77-годишен дърводелец в пенсия, посръбвайки чай.

Той описва града си като "поизтощен", "с много безработица" и твърди, че местните искат парите, харчени сега в Брюксел, да отиват за британските социални служби и здравеопазване.

Нарича "смехотворни" дискусиите ще се наложи ли кралството да плати за Brexit-а милиарди лири, но добавя убедено: "Щом такава е цената . . .".

"Тъй или иначе, трябва да излезем", повтаря той.

Докато Лондон обсъжда споразумения за преход, който да трае с години след предвиденото напускане на европейския блок през март 2019 г., анкета на "ЮГав" през месеца показа, че решимостта на избирателите, поддържащи Brexit-а, не е намаляла.

Според 61 на сто от тях "значителните щети за британската икономика са цена, която си струва да бъде платена" за излизането от ЕС.

Близо 39 на сто от 2043-мата запитани миналия месец мислят същото за собственото си положение и за възможността член от семейството да изгуби работата си.

Застанал край местен паметник от времето на войната, 42-годишният Дарън разсъждава, че масовата имиграция е била ключов фактор за вота в полза на Brexit-а.

Brexit-ът като "възможно най-доброто"

"Те вършат нашата работа. Тук работните места са много. Ако си тръгнат повечко от тези хора, ще е по-добре за нас", твърди безработният, който отказва да се представи с фамилно име.

"Според мен страната вече не се справя. Според мен те трябва да си заминат. Тук вече не е страна на британците. Наистина не е", казва той.

В очите му Brexit-ът е "възможно най-добрият" изход.

Именно на пристаните в Тилбъри са били стоварени първите мигранти от Карибските острови, докарани през 1948 г. с кораба "Емпайър уиндръш".

"Ще има отрицателен ефект върху доста неща", смята 69-годишната Джеки Валънтайн, работила в държавното здравеопазване. Тя обаче е гласувала за Brexit в знак на протест срещу "политиците в Брюксел, които ни диктуват какво да правим".

"Медицинските сестри от Европа, които биха могли да потърсят работа тук, вече не кандидатстват. Не идват вече свестни хора, които бихме могли да приемем у нас", казва със съжаление тя.

Но "ще оцелеем", убедена е Джеки.

Шейсет и петгодишният Тони Чърч кротко лови риба в устието на реката: "Гласувах да напуснем. Не желая хора, които не са избирани, да ми казват какво да правя".

"Струва ми се, че те са по-добре подготвени да преговарят от нас. А ние сякаш се влачим едвам-едвам", отбелязва той.

И допълва: "Дано не стане така, че просто да се предадем и да се откажем от твърде много неща".
 

/БТА/