Един личен разказ за поражението – Хилари Клинтън

Победена преди 10 месеца от Доналд Тръмп, Хилари Клинтън публикува във вторник в САЩ един личен разказ за поражението си. В него тя поема своя дял от отговорност, но отказва да прости на външните фактори, на първо място ФБР, Русия и американските медии.

Бившата кандидатка за президент, която през октомври ще навърши 70 години, не пести думите си по адрес на приемника на Барак Обама, наричайки го "лъжец", "сексист", недостоен и некомпетентен.

Тя казва, че се е "плеснала по челото", чувайки го неотдавна да казва, че севернокорейският проблем "не е толкова прост".

Тя разказва за шока във вечерта на 8 ноември 2016 г. в хотелската й стая в Ню Йорк, за чувството на празнота, за тъгата, която не я е напускала в продължение на седмици.

Отказвайки антидепресанти и психоанализа, тя споделя, че е намерила убежище в семейството си, в техника за дишане, на която я научила нейната преподавателка по йога, и в шардонето.

"Няма и ден след 8 ноември 2016 г., в който да не съм си задала въпроса: "Защо загубих? Понякога ми е трудно да се съсредоточа върху друго нещо" пише тази жена, за която в продължение на четвърт век беше религия да не разкрива публично слабостите си.

Премиерата на книгата "Какво се случи" е съпътствана с рекламна обиколка из САЩ и Канада, включваща раздаване на автографи върху екземплярите в Ню Йорк, интервюта и 15 хонорувани конференции до декември.

В интервю за в. "Ю Ес Ей тудей" във вторник Клинтън каза, че е убедена, че екипът на Тръмп е получил помощ от Русия на Владимир Путин. "Със сигурност е имало контакти и със сигурност някаква форма на договорка", заяви тя.

Всяко интервю е повод за демократката да повтори, че използването на личен имейл сървър по времето, когато е била държавен секретар, е било "глупава грешка", както тя заяви във вторник по Националното обществено радио.

В книгата на Клинтън се редуват трагикомичното - разказът за церемонията по встъпване в длъжност на Доналд Тръмп, на която тя присъства в качеството си на бивша първа дама - личното и политиката.
Тя засипва с критики своя бивш съперник на първичните избори Бърни Сандърс и отхвърля критиките от лявото крило на Демократическата партия за нейната предизборна стратегия.

Клинтън посвещава много страници на изброяването на факторите, допринесли за нейното поражение - желанието за промяна, отхвърлянето на нейната личност, омразата към жените, чувството на икономическо разочарование на част от бялото население.

Но според нея Тръмп се е възползвал от "страховете на расова и културна основа" у белите. "Много от тези избиратели се страхуваха от цветнокожите - преди всичко от черните, мексиканците и от мюсюлманите - застрашаващи техния начин на живот", пише тя.

Всички тези фактори обаче не бяха достатъчни сами по себе си. До края социологическите допитвания я поставяха начело.

Клинтън е убедена, позовавайки се по-специално на анализа на сайта FiveThirtyEight.com, че намесата на директора на ФБР Джеймс Коми 11 дни преди изборите е наклонила част от електората в някои ключови щати към Тръмп и това е било достатъчно, за да му осигури победа. Коми внезапно поднови разследването за нейните имейли, преди да го преустанови отново два дни преди изборите.

Съчетано с вътрешните имейли, хакнати от Русия и публикувани от Уикилийкс, подновяването на това горещо разследване имаше катастрофален ефект, засилен от безмерната, според Клинтън, вманиаченост към тази афера на политическите коментатори.

"Истинският проблем е, че те не могат да търпят идеята да понесат собствена си отговорност за избирането на Тръмп", казва Клинтън за медиите, като в. "Ню Йорк таймс" отнася доста упреци.

Какво планира днес Клинтън? Тя твърди, че повече няма да се кандидатира. "Но няма да се цупя, нито да изчезна. Ще направя всичко, за да подкрепям кандидатите на демократите", заключава тя, без да обръща внимание на онези демократи, които се надяват един ден да обърнат "страницата Клинтън".

"Те могат да изгасят радиото, когато чуят гласа ми", иронизира тя в интервюто за Националното обществено радио. "Имам опит и съм понесла достатъчно удари, които ми дават не само правото, но и задължението да говоря".
 

/БТА/