"Индипендънт": Меркел роди плашещо отроче – пак нацисти в Райхстага

Чували сме, че германците наричат своята новоизбрана канцлерка "Мути", което значи "Мама". Ако е така, то Ангела Меркел - простете ми за неприятната картина - току-що роди политически едно донякъде плашещо отроче - нацисти отново в сградата на Райхстага, пише Шон О'Грейди от в. "Индипендънт".

В добавка нейната дясноцентристка християндемократическа формация се изложи с вероятно най-лошото си представяне в целия следвоенен период, като завлече със себе си и съюзниците си в широката коалиция - социалдемократите. Подкрепата за тях се срина до едва една пета от гласовете, след като някога беше горда и естествено присъстваща в правителството на федералната република партия.

Заедно тези две стари и утвърдени партии сега разполагат с едва половината от вота, след като някога напълно владееха сцената. Германският политически пейзаж се раздробява и е много по-опасно място, отколкото предсказват утешителните заглавия за четвъртия мандат на мама.

Посланието е съвсем ясно: От Унгария до Франция и от Холандия до Полша антисистемният, антимигрантски, антиевропейски вот не е разгромен, макар да не се е сдобил с голямо влияние в Западна Европа, засега.

Никой не бива да се бъде спокоен, когато твърдолинейни десни формации завършват втори или трети на национални избори, а още по-малко когато излизат начело като в Полша и Унгария. Може би „Алтернатива за Германия“ /АзГ/ е по-малко нацистка, отколкото се опасяваме, и включва обичайните неприобщени и объркани хора: няма място за никакво успокоение обаче.

В Германия сега трябва да има коалиция, която да гарантира, че АзГ няма да се превърне в официална опозиция в Бундестага, което ще рече, че Свободните демократи и Зелените трябва да направят някои значителни отстъпки пред Мама.

Причината за това е, че на жалките остатъци от Социалдемократическата партия трябва да се даде възможност да бъдат по-скоро в опозиция, отколкото да се включат в друга широка коалиция с християндемократите, което би означавало да отстъпят ролята на опозиция, наред с привилегиите и престижа, на АзГ, което е немислимо. Само че социалдемократите, слава Богу, са толкова омаломощени, че за тях би било самоубийствено да влязат отново в коалиция с Меркел.

Това че Меркел и Макрон са победили, съвсем не значи, че тези екстремисти просто ще си стегнат багажа и ще се приберат у дома. Трябва сериозно да помислим какво ще стане, ако и когато М&М, да ги наречем така, започнат да губят популярност във Франция и Германия. Накъде ще се обърнат избирателите тогава? Невъзможно ли е повечето да се пренасочат към Националния фронт или АзГ? Не.

Подобно на много крайнодесни обединения АзГ може лесно да се разцепи: при тези формации това се случва често. И все пак нито те, нито тревогите на избирателите, поддали се на популистките им лозунги, могат да бъдат пренебрегнати.

Меркел прояви доблест и беше права да държи на политиката си и да допусне сирийските бежанци в страната си, но безнадеждно изгуби спора за миграцията, а може би и Европа, макар че спечели, донякъде, тези оспорвани избори.

(БТА)