Натрупал съм достатъчно опит, за да си покажа магариите

Един от най-известните ни актьори Деян Донков стана част от "Къртицата". Малко преди финала той излезе от предаването. Как се чувства след толкова продължително пребиваване в подобно шоу и колко трудна е професията на актьора сподели той пред Dnes.bg.

Защо решихте да станете част от подобно предаване като „Къртицата“?

За хонорар, за да преодолея страховете си, които нямам, но сега са станали още по-малко. А също така исках и да се позабавлявам. Кога друг път, ако не в такова предаване. Сега съм почти на 40 и съм натрупал достатъчно опит, за да покажа магариите, които всички видяха.

Трудно ли се адаптирахте към представленията, в които участвахте успоредно, докато бяхте част и от предаването?

По никакъв начин. Аз съм много адаптивен. Вчера излязох от „Къртицата“, а днес чувствам, че все едно никога не съм бил.

Какво е усещането след толкова дълго участие в подобно шоу и живот с други хора?

Абсолютно безразлично ми е. Телевизията не е изкуство. Не мога да кажа, че много се радвам, че съм участвал или обратното.

Като че ли телевизията не е вашето любимо поприще. Преди време участвахте в сериала „Под прикритие“, но по-късно решихте да го изоставите...

В „Под прикритие“ нещата стоят по-различно. Там не се разбрахме с продуцентите. След „Къртицата“ реших да говоря само истината и затова го казвам: продуцентите не си изпълниха договора.

Преподавал ви е Крикор Азарян. Какво помните от него?

Много неща. В някакъв момент го почувствах като духовен баща. Дори го попитах дали може да ми бъде такъв и той отговори: "Да". Научи ме, че независимо от всичко трябва да се бориш докрай.

Как подбирате ролите си и изобщо може ли актьор в България да си позволи лукса да отказва?

За съжаление приемам и неща, които не ми се иска, но актьорите у нас не са от най-добре платените. Нашата професия повече взима, отколкото дава. Принудени сме да правим неща, които не бихме, ако живеехме в страна, където можеш да живееш нормално като актьор.

В театъра или в киното си позволявате по-големи компромиси?

Определено в киното и в телевизията.

Свикнали сме да ви гледаме като главен герой, но ето че в „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ ви видяхме в епизодична роля.

Специално за този филм режисьорът Георги Костов е кандидатствал за субсидия с моето име. Аз пък се наложи да играя една друга роля и нямах време да участвам и в неговия проект. Той ме помоли поне да мина през кадър и аз се съгласих. На приятелски начала го направих.

Вашето първо голямо участие е в „Дунав мост“. Как се промениха киното и телевизията оттогава?

Радвам се, че вече се правят толкова много проекти.  Сред тях има качествени и не толкова, но много неща се случиха. Това е прекрасно, тъй като от една страна, има повече работа, а от друга – някои от сериалите се продават и навън.

Успявате ли да се приберете в родния си град Видин и следите ли театралния живот там?

Театралният живот там е почти мъртъв.  Аз се прибирам там само за да видя племенниците си, сестра ми и майка ми. Баща ми почина малко преди да вляза в предаването, така че него ще видя в по-късен етап.

Имаме нов министър на културата - Петър Стоянович. Имате ли очаквания към него?

Искам културата да се развива. Също така и да се съхрани българското, защото някой ни изтрива бавно, постепенно и сигурно от картата на света.