У-лицата: "Бо Нан За" – българският уестърн! А за да стане...

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

"Бо Нан За"

"Бо Нан За" – неразчленено е дума, която има своето място в историята на уестърна. Съществува легендарен сериал в сапунения жанр. И това име е закодирано в проекта за пълнометражен филм на режисьора Андрей Гетов и оператора Иван Вацов.

"Самата дума на английски е богата на значения", разказва режисьорът и допълва, че неговата употреба в заглавието не е буквална и не би искал да я "заключва"” в еднозначен смисъл.

Това е първият опит на Андрей Гетов в пълнометражното кино, но той вече има опит с четири късометражни проекта, както и в документалистиката.

"В България за разлика от много други страни, на късометражното кино се гледа като на студентско. А моите наблюдения от по-развитите кинематографии е, че има режисьори на по 50-60 години, чиято кариера е преминала предимно през късометражното кино. То има съвсем други правила и можем да го отнесем към пълнометражното кино по начина, по който поезията се отнася към романистиката", разказва режисьорът.

Идеята е "Бо Нан За" да включва две равностойни сюжетни линии. "Едната работи с архетипите на уестърна и вписва сюрреалистични детайли в една широка кино рамка" – описва Андрей проекта си и допълва, че в уестърн жанра се крие голям метафоричен заряд.

Втората сюжетна линия е пълна противоположност на уестърн линията – съвременна, по-директна и по-сурова, но далеч не лишена от своя абсурд.

А за да стане...

Тийзърът е в международен сайт, в който всеки, харесал проекта, може да го подкрепи, независимо дали е професионален продуцент или просто ценител.

"В цял свят по този начин се финансират филми в най-различни жанрове"- обяснява Андрей пред Dnes.bg -  У нас все още този път не е утъпкан, но за екипа ни е предизвикателство да потърсим алтернативен начин на финансиране".

"В България скокът от късометражно към пълнометаржно кино е много голям и повечето студентите се отказват далеч преди прекрачването му", разяснява той.

Младите автори трудно успяват да стигнат до държавни субсидии, a принципите, по които се оценяват проектите, са много противоречиви.

"Едно изключително положително нещо се случи преди няколко години, но то нямаше дълъг живот. Беше одобрена сесия на нискобюджетни проекти. Тя даваше възможност на повече режисьори от различни поколения да заснемат филмите си. 

Промяната тръгна в чудесна насока и покрай тази сесия доста филми видяха бял свят. Всички са наясно, че в духа на управленската безпросветност,  държавната субсидия на българското кино е крайно ниска, но вместо тези суми да се разпределят единствено между три-четири скъпи проекта, би могло да се дадe път на много повече нискобюджетни, но ярки филми", категоричен е Андрей и допълва, че това е шанс за авторите да работят в различни жанрове и естетически форми.

Според него самите критерии за оценяване за държавна субсидия дават шанс единствено на филми с класически наратив.

"В тях, разбира се, няма нищо лошо, но не се открива възможност за по-експерименталното кино. В известен смисъл нашият проект се опитва да съчетае класическа разказвателна форма с един малко по-неконвенционален наратив", казва той.

Режисьорът не е привърженик на крайностите в оценките за българското кино. По думите му, има място и за комерсиалното, и за т.нар. фестивално кино, и за това, което се ситуира между двата полюса.

Андрей

Завършил е магистратура – режисура в НБУ, след магистърското си образование в СУ "Климент Охридски". Така че сравнително късно е стигнал до режисьорската професия, но пък така и решението му да се захване с този занаят е може би по-зряло и осъзнато.

Има предпочитания към камерното кино и обича сюжети, в които главните герои са ситуирани в безбрежното пространство, където човешките взаимоотношения се свеждат до символност. Гледайки класически и експериментални уестърни от 70-те години, вижда колко философски и социално алюзионен потенциал притежава жанрът. 

"През последните години се появиха комерсиални, макар и донякъде нестандартни опити за прочит на уестърна, тръгна дори и сериал по НВО. Вярвам, че нашият опит няма да копира буквално уестърн филмите от последните години. Това засега е, както е модерно да се казва, проект в развитие, но се надявам, че ще му вдъхнем живот през следващите години", обяснява ни Андрей.

Все още не знае дали е поел по правилния път, но със сигурност е убеден, че изборът му е интересен и носи предизвикателства.