Евростат: Средната годишна заплата у нас е 16 201 евро, в ЕС - 41 464 евро

Средната годишна заплата на служителите и работници в България, преизчислена към пълно работно време, достигна 16 201 евро през 2025 г., което представлява увеличение с 5,3 на сто спрямо предходната година. Въпреки повишението страната остана с най-ниското равнище в Европейския съюз, показват публикувани днес данни на Евростат.

През 2024 г. показателят за България беше 15 387 евро, през 2023 г. възлизаше на 13 503 евро, а през 2022 г. на 11 880 евро. Така за три години увеличението достигна 4321 евро или 36,4 на сто.

Данните обаче показват забавяне на годишния темп на растеж. След увеличение с 13,7 на сто през 2023 г. и с 14 на сто през 2024 г. повишението през 2025 г. се ограничи до 5,3 на сто.

За ЕС средната годишна заплата, преизчислена към пълно работно време, достигна 41 464 евро през 2025 г. спрямо 39 773 евро през 2024 г. или ръст от 4,3 на сто. През 2023 г. тя беше 37 879 евро, а през 2022 г. възлизаше на 35 671 евро.

За периода от 2022 до 2025 г. средното равнище в ЕС се повиши с 16,2 на сто, значително по-бавно от увеличението в България. В резултат българският показател достигна 39,1 на сто от средния за съюза през 2025 г. спрямо 33,3 на сто през 2022 г. и 38,7 на сто през 2024 г.

Най-високата средна годишна заплата през 2025 г. беше отчетена в Люксембург, 85 609 евро, следван от Дания със 73 500 евро и Ирландия с 64 387 евро. В Белгия показателят достигна 61 984 евро, в Австрия 60 727 евро, а в Германия 56 360 евро.

След България най-ниските равнища бяха регистрирани в Гърция, 18 772 евро, и Унгария, 20 138 евро. В Румъния средната годишна заплата достигна 20 818 евро, а в Словакия 21 661 евро.

Сред останалите страни в региона Хърватия отчете 26 933 евро, а Словения 37 586 евро. За сравнение, през 2022 г. показателят беше съответно 19 580 евро и 30 261 евро.

Показателят на Евростат се основава на данни от националните сметки и Наблюдението на работната сила. Корекцията към пълно работно време означава, че възнагражденията на работещите на непълно работно време са преизчислени като еквивалент на пълна заетост. Стойностите не са коригирани спрямо инфлацията, поради което отчетените увеличения са номинални и не показват пряко промяната в покупателната способност.
(БТА)