Да избягаш с "Кецове"

Макар че филмът не е продължение на „Емигранти”, съвсем спокойно персонажите от режисьорския дебют на Валери Йорданов „Кецове” (създаден съвместно с Иван Владимиров) могат да влязат в това определение – „емигрант в собствената си страна”.

Свободна, лека и лесноподвижна, историята напълно „влиза” в номера на заглавието.

Наперената бояджийка-боксьорка Ема (Ина Николова) с колегата си в строителството Сивия (Валери Йорданов) избягват от потискащото чалга всекидневие на стоп из страната. Имат цел, за разлика от доста хаотичното им битие – да си разпънат бивак на един от малкото запазени все още девствени кътчета плажна ивица край Кара дере.

Там срещат още няколко като тях. Коса (Филип Аврамов) с приятеля му Малкия (Иво Аръков). Страдащият по гаджето си Иво (Иван Бърнев), тръгнал със спътника си Дебелия (Васил Драганов) – който пък иска да забрави изневярата на своята приятелка.

Компанията расте постепенно и някак естествено на плажа – купонджийски настроена барманка с дете, свирещ на гайда цветнокож и още няколко танцуващи, търсещи безгрижие.

Настроението на брега е заснето от камерата на Рали Ралчев отвеяно, хипарско и морско. Каквото единствено може да е, когато срещнеш хора като тези. Бунтари и несретници, свободни в своето усамотение, шляещи се сред красотата на девствената, оставената от хората природа да се развива накъдето си поиска.

Като че да ги убеди в нетрайността на тази идилия и за да приземят политналото им настроение, се появяват новите концесионери на плажа с джетове и явно мутренска напереност.

Филмът не залага на особена, наситена от обрати история. Реверансът е към атмосферата, настроението, което те заразява от музика и къси реплики, все едно отпиваш силен шот.

Младите – толкова различни, но търсещи едно – спокойствие и свобода, се отдават на лежерието, размишляват над смисъла и над вечните въпроси: „кой съм аз и за какво се боря?”.

Едно лято, което е ясно, че ще има край, но с въпрос – има ли смисъл да се върнеш към онзи живот, от който си избягал.