Коста-Гаврас с наградата на София

На 8 март световноизвестният френски режисьор от гръцки произход Коста-Гаврас получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното. Наградата му беше връчена от зам.-кмета на София Тодор Чобанов. Освен многото нетърпеливи зрители, изпълнили залата на Дома на киното, събитието уважиха и посланиците на Франция, Гърция, Бразилия и Алжир.

Посланикът на Франция Н.Пр. Филип Отие представи именития режисьор и най-известните филми в дългогодишната му кариера – „Признанието“ (1970), „Z” (1969), „Обсадно положение“ (1973), „Безследно изчезнал“ (1982), „Специален отряд“ (1975), „Амин“ (2002), „Брадвата“ (2005) и последния му засега филм „Капитал“ (посветен на финансовата криза), който имаше своята предпремиера веднага след церемонията по награждаването – все филми, разглеждащи болезнени и неудобни периоди и събития от световната история в тяхната дълбочина и многоизмерност.

Председателят на Съюза на българските филмови дейци Георги Стоянов определи Коста-Гаврас като едно от „най-важните явления в световното политически ангажирано кино“. Той изтъкна факта, че изобличените от режисьора тоталитарни режими в различни точки на света през годините са го направили неудобен за всички овластени, отстъпили от принципите на демократичното управление – комунистическият режим в Чехословакия, гръцките неофашисти, латиноамериканските диктатори, католическата църква. Но също така той е и режисьор, печелил най-престижните световни филмови награди – „Оскар“ („Z”, „Оскар“ за чуждоезичен филм - 1970), „Златна палма“ („Безследно изчезнал“, 1982), „Златна мечка“ („Музикална кутия“, 1990), „Сезар“ („Амин“, 2003).

В своето кратко слово Коста-Гаврас благодари за топлите думи и гостоприемството и изрази огромната си радост от факта, че се намира в София – град, който от години е искал да посети. Режисьорът определи филма си „Капиталът“ като изследване на ефекта, който могат да имат парите върху човешката психика. Гаврас сподели два основни факта за филма си, проучването на които му е отнело 3 години – нищо във филма не е измислица и всички думи и постъпки на героите се базират на наистина изречени слова и истински събития.

Като всички големи творци обаче Коста-Гаврас сподели, че филмът му е най-вече спектакъл, който зрителите ще гледат преди всичко заради неизменната си нужда от различни емоции при срещата си с киното. Публиката бурно аплодира великия режисьор, запазил както проницателния си и критичен взор, така и подчертано емоционалното си отношение към своята работа.