У-лицата с "Хан Аспарух": Или как деца създадоха анимация

Снимка: Център за демократично учене

2 / 4

Как човек може да учи, докато се забавлява и какво е общото между историята и анимацията показват ученици от Център за демократично учене в София. Няколко деца успяват да останат верни на близо 2-годишен процес и да създадат стоп-моушън анимация "Хан Аспарух".

Всъщност филмът е втора част от поредицата, която са замислили като Първото българско царство, а премиерата ще се състои на 16 март от 11.00 часа в голямата зала на "Есенс център", ул. "6-ти септември" 37. След прожекцията техният учител Иван Николов е подготвил и работилница по стоп-моушън анимация, подходяща за деца и възрастни. За учителите подобно събитие също би било интересно, за да усетят как може да поднесат учебния материал по интересен начин.

Филмът разкрива вълнуващо пътуване назад във времето на един странен професор, който ще стане свидетел на създаването на Българската държава. Така над 230 лего фигурки оживяват  в историята, измислена и създадена от деца между 6 и 13 годишна възраст, като главните "герои" са 10-годишните Боян и Теди.

За да се получи проекта им са направени 4 000 фотографии, а учителят им Иван Николов им показва как да ползват киното като начин на изразяване. Целта е да видят, да пробват, да споделят чувства.  "За себе си открих, че стоп-моушън анимацията е част от проекта за учене. Освен способността да разкажеш и анализираш, се открива възможност да надграждаш. В случая имаме исторически факти, които трябваше да проучим. Какви оръжия са имали героите ни, какво са яли, какви дрехи са носили. Сблъсъците между византийци и българи бяха епични", разказва Иван.

 

Процесът

Не крайният резултат е най-важен, а пътят, който извървяват участниците. "Процесът бе бавен, изискваше търпение. Екипът трябваше да оцелее, за да завърши проекта. По пътя, разбира се се проваляхме неведнъж", разказва Иван Николов.

Всеки във филма има роля. Един отговаря за намирането на човечетата. Други правят декорите. По-малките се включват в подготовката на пластелина. Затоплят го и броят кадрите. "Пред мен непрекъснато се развиваше възможността децата сами да учат от този процес. В общите сцени, където са 230 човечета децата трябваше да придвижват всяко човече крачка по крачка. Общо взето завършвахме с десет кадъра на ден, което не събира и секунда анимация. Видя се, че е невъзможно да стане. Усилието бе твърде голямо, дори за възрастен. Тогава се наложи да въвлечем допълнително хора.”, спомня си учителят.

И на стената в Център за демократично учене се появяват  допълнително обяви, водят се и лични разговори. Скромният екип успява да привлече и други. По-опитните подпомагат по-нетърпеливите. Има и текст, който трябва да се  произнася. Изчислява се колко кадъра са необходими да се визуализира. Снимките започват, а най-малките слагат чертички, отбелязвайки всеки заснет кадър. "За един 6-годишен човек да слага толкова много чертички, му идваше често в повече. Така голяма част от децата изгърмяваха.", проследява трудностите Иван, но допълва, че постепенно малките се научават да се концентрират, усещайки, че са част от този магичен процес. "С всяко връщане, те ставаха все по-уверени", категоричен е учителят. 

Човечетата минават река Дунав. Именно децата са и тези, които измислят как да направят така, че една река да тече. Войниците правят крачки да влизат във водата. Махат се крака, докато се потапят и пак се слагат при излизането им. Нужно е голямо менажиране. Всеки от участниците осъзнава, че анимацията е изкуство да работиш в екип. И макар да им се струва трудно, децата вече са готови и за трета част. Започва работата по сценария за "Тервел".

Още кино

Освен тази стопмоушън анимация се предвижват и други кино проекти и всеки от участниците сам решава какъв жанр филм иска да прави. Имат часове, в които могат да влизат, за да снимат и така всеки от сформиралите се екипи се научава на отговорност, точност и спазване на график. Ако си изпуснат часа, пропускат и правото да снимат, тъй като на ред е следващия екип. За Иван Николов този процес също е голям урок на търпение и на осъзнаване каква точно е ролята на учителя. "Много бе трудно да не се намеся, когато виждах някаква чепата грешка, която ще стане ясна чак при монтирането." И все пак не се меси, защото вярва, че само така децата реално се учат. "Няма как да научиш нещо без да сгрешиш. – отбелязва той - Цената е висока. На няколко пъти се изправихме пред генерални проблеми. В един момент дори не намирахме вариант и се наложи да прекроим сценария и да разместим сцени." По думите му, грешката не трябва да се заклеймява или пък някой да изпитва срам и вина, заради нея. "Във всеки процес се допускат грешки  и именно чрез тях човек учи – казва още преподавателят - И от успехите се учиш, но с грешката стъпваш на твърдо и запомняш".