Hobo (Hobo Blues Band): И вие сте пострадали от комунизма колкото нас

Ласло Фьолдеш (Hobo) – емблематичната фигура за блуса и изобщо за унгарската популярна музика, е роден през 1945 г. в Будапеща.

Той сформира легендарната Hobo Blues Band през 1978 г. в една кръчма и оттогава, макар и с донякъде променен състав, те продължават непрестанната си концертна дейност до наши дни, вече 28 години.

През 1980 г. излиза първата им плоча, озаглавена „Централноевропейски Hobo Blues Band”. През същата година Дьорд Сомяш започва снимките култовия си филм „Плешивото куче”, където групата стои в основата.

Плочата „Плешивото куче” е забранена, но филмът - не.

През следващите години албумите на Hobo Blues Band излизат един след друг. Наред с всичко друго Hobo намира сили и за изпълнения на главни роли в различни театри, както и за представянето на собствена рецитаторска програма по забранени произведения на преследвания дисидент Ищван Йорши.

През 1988 г. Унгарската телевизия излъчва клипа на Hobo Blues Band „Другата Унгария”, в резултат на което съставът веднага е отстранен от унгарската звукозаписна компания, но заради огромния успех на клипа албумът все пак е издаден.
Дори Васко Кръпката признава, че именно историята на „Плешивото куче го кара да създаде Подуене Блус Бенд. Специално за Dnes.bg Васил Върбанов и екипът на Тангра Мега Рок предоставиха интервюто с основателя на групата Ласло Фьолдеш, което той даде пред радиостанцията.

Васил Върбанов - Добър ден господин Фьолдеш, как сте?
 
Ласло - Добре съм, цяла вечер гледах един филм, в който участвах и азq и затова съм малко уморен.

В.В. - Кой беше този филм?

Ласло - Заглавието му е „Liberte ‘56” и разказва за революцията.

В.В. - Интересното е, че този филм всъщност излиза сега, точно 50 години след унгарската революция срещу комунизма, а вашият концерт тук в София ще бъде именно по случай 50-та годишнина. Тогава вие сте били само на 9 години, какво си спомняте от онова време?

Ласло – Аз бях на 11 години. Живеех в къща на хълм в една планина. Дойдоха студентите, които донесоха различни листовки и ни помолиха да ги разнесем по къщите. Разнасяхме тези революционни листовки от къща на къща. На върха на хълма имаше едно артилерийско укрепление, откъдето пазеха въздушно Будапеща. Унгарските войници обаче бяха изоставили окопите, бяха изоставили всичко – оръжията, топовете.

Ние, децата, събрахме оръжията за себе си, заедно с противогазите, и горе, на хълма, играехме на войници с истински оръжия, в истински окопи и с истински противогази.

И когато революцията победи, дойдоха унгарските полицаи и провериха всички жилища, където живеехме. Събраха всички оръжия, а част от моите приятели отведоха по затворите. Но тъй като бяха малки момчета, на другия ден ги пуснаха.

Първите дни на декември, когато революцията беше победила, татко ме изпрати в един лагер в Източна Германия - един пионерски лагер за почивка, който през зимата беше празен. До месец май 1957 година бях там, защото баща ми се страхуваше, че ще емигрирам на Запад.

В.В. - На 11 години?

Ласло - Да. А след това се върнах в Унгария.

В.В. - 50 години по-късно виждаме, че отново хората са на улицата в Будапеща. Какъв е вашият коментар за това, което се случваше там през последните седмици?

Ласло - Толкова много политически лъжи прозвучаха през последните 16 години, че на хората им писна от тях.

Не можа да се появи такъв политически лидер, в който хората биха могли да повярват. Това огорчава всекиго, дори тези, които не излизат на улицата. Това е моето мнение.

В.В. - Предишният концерт на Hobo Blues Band в България беше преди 3 години. С какво усещания се връщате и имате ли някакви приятели тук?

Ласло - Преди три години бяхме в България, да, и имаме приятел - казва се Васко Кръпката, който свири заедно с нас и в Унгария. Той е отличен композитор и певец и свири на хармоника.

В.В. - В едно предишно интервю, което направихме за една българска телевизия преди 5 години на фестивала Sziget с вас, Ласло, вие споделихте, че не ви се говори толкова много за филма „Плешивото куче”, защото в крайна сметка той е правен преди 25 години, но в същото време знаем, че вие пишете и книги. Държим в ръцете си оригинално копие на една ваша книга за Rolling Stones на унгарски. Вие се занимавате с много неща, пишете книги, снимате се във филми, но въпросът ми е какво всъщност стана с онези групи от вашето поколение, като Omega, Locomotive GD и така нататък, виждате ли се с тях и имате ли приятели в тези среди?

Ласло - Omega в момента имат концерт в Германия, а Locomotive в момента почиват, но техния пианист издаде едно CD, в което и аз участвам.

В.В. - Въпросът, с който искам да приключим, е: днес, 50 години по-късно или всъщност 17 години след 1989 година, има ли все още комунизъм в Унгария?

Ласло - Онзи комунизъм, който съществуваше преди, вече го няма, но съществуват мнозина, които мислят, че комунизмът беше добра държавна форма, и не могат да видят че той вече не е.

В.В. - Ще конкретизирам въпроса си. Хората, които държат кинтите в Унгария в момента, бивши ченгета, настоящи ченгета и комунистически хитреци ли са?

Ласло - Тъй като нямаше революция, то тогава нямаше жертви, нямаше виновни и голяма част от партийните функционери набавиха имуществото на комунистическата партия.

В.В. - На български имаме един много изразителен израз, който е „червени боклуци”. Има ли такъв и на унгарски и ако има - кажете ни го внимателно, за да си го запишем.

Ласло - Има много, в Унгария казват „плъхове“. Дали мога да кажа нещо?

В.В. - Да, разбира се.

Ласло - Бих искал да кажа, че на концерта Васко Кръпката ще бъде подгряващ и това ще бъде един тържествен концерт, ще бъде спомен за революцията от 1956 година и след това ще има една подборка от най-добрите песни на Hobo Blues Band от „Плешивото куче”. И бих искал да помоля да има някой, който да помага по време на концерта, да превежда.

В.В. - Много ви благодаря, че бяхте с нас. Ще се видим в София и ще се опитаме да посочим всички плъхове в залата, въпреки че те не носят маската на Зоро и трудно се разпознават.

Ласло - Благодаря ви и очаквам с обич всеки на концерта. Ще бъде голямо преживяване и голяма чест за мен – да имам възможност по случай революцията да свиря в една друга държава, която също толкова е пострадала от комунизма, колкото и ние.

Всеки, който иска да гледа Hobo Blues Band, може да го направи тази вечер (23 Октомври 2006) от 20:00 в зала 1 на НДК.