Европа преосмисля градското планиране: Дъждовната вода вече е ценен ресурс

ЕС създава "Фонд за градове-гъби", за да подпомогне реализацията на проекти, основани на природата, чиято цел е да направят градовете по-устойчиви на суши и наводнения. Резки климатични колебания превърнаха водата в двойна заплаха за европейските градове. Когато настъпват бури, тя е в излишък. Когато настъпват суши, тя е в недостиг. Но някои експерти смятат, че моделът на „града-гъба“ – основан на природата подход към градското планиране, въведен за първи път в Китай преди две десетилетия – би могъл да помогне на градовете да придадат нов смисъл на старата поговорка "спестявай за дъждовни дни", пише Euronews.

Моделът включва преустройство на градските райони със зелени площи, пропускливи повърхности и системи за съхранение на вода, които да абсорбират, задържат и рециклират дъждовната вода, вместо да я оставят да се оттича. Това облекчава натоварването върху дренажните системи и съхранява вода за използване по време на сухи периоди.

Какво е "град-гъба"?

Моделът на "града-гъба" е разработен в началото на 2000-те години от китайския ландшафтен архитект Конгджиан Ю. Той предложи да се използват елементи като езерца, влажни зони и озеленени дренажни канали, за да се улавят дъждовните води, преди те да се влеят в канализацията и реките. Според него забавянето на оттока би намалило риска от наводнения по време на бури, а дъждовната вода би могла да се използва за попълване на подземните води или за напояване на паркове по време на сухи периоди. Зеленината би помогнала също така за охлаждане на градските улици по време на горещи вълни, а в някои случаи здравата почва и влажните зони биха могли да спомогнат за защита срещу горски пожари. След като катастрофални наводнения отнеха живота на 79 души в Пекин през 2012 г., идеите му привлякоха по-голямо внимание.

През 2014 г. Китай прие национални насоки за развитие на "порести градове", а на следващата година страната стартира пилотна програма в 16 града, включително Ухан, Сямен и Чунцин. През 2016 г. бяха добавени още 14 града, сред които Шанхай и Шенжен. Към 2030 г. Китай вече си поставя за цел 80 процента от застроените градски райони да функционират като "порести градове". Между 1998 и 2002 г. град Малмьо в Южна Швеция преобрази своя предразположен към наводнения квартал "Аугустенборг" чрез изграждането на зелени покриви, влажни зони, задържащи басейни и шест километра водни канали. По време на големите бури през 2007 и 2014 г. кварталът претърпя много по-малко щети от наводнения в сравнение с други квартали.

В Ротердам, Холандия, водният площад "Бентхемплейн" – открит през 2013 г. – при хубаво време служи едновременно като баскетболно игрище и място за отдих, но при проливни дъждове трите му басейна временно събират до 1,7 милиона литра вода.

Открит една година по-късно в Дания, площад "Тасинге Пладс" в Копенхаген събира вода от близките покриви чрез подземни резервоари и дъждовни градини – плитки, озеленени площи, които позволяват на дъждовната вода да проникне в почвата. Европейската комисия се надява да разшири подобни проекти в целия континент. Нейната Стратегия за устойчивост на водните ресурси за 2025 г. призовава за повече "градове-гъби", както и за възстановяване на повече влажни зони, а в момента блокът разработва "Фонд за градове-гъби", за да подпомогне тяхното развитие.

Промените не непременно ще бъдат лесни. Защитените сгради, претъпканите улици и подземните комуникации затрудняват модернизирането на историческите центрове на градовете. Но Абът казва, че това не е извинение да не се мисли извън рамките. Дори и най-зеленият град обаче може да абсорбира само определено количество дъжд. По време на екстремни бури почвата се насища, а системите за съхранение се пълнят, като излишната вода няма къде да отиде. Катастрофалните наводнения около Валенсия през 2024 г. разкриха трагичните последствия, които могат да настъпят, когато екстремни валежи претоварят защитните системи на града по този начин. Това е въпрос, който излиза извън рамките на инженерството. Абът твърди, че градските власти, водоснабдителните дружества, строителните предприемачи и собствениците на земя носят отговорност за управлението на дъждовната вода. Решенията, взети от една организация, обяснява той, могат да засегнат цели квартали.