Унгарски музиканти откриха ключа към щастието

Когато изключиш мозъка си от другите неща, се фокусираш върху музиката и щастието. Такава е простичката формула на една наистина очарователна унгарска певица, която вдигна на крака публиката на 19-ия джаз фестивал в Банско, който се провежда между 6 и 14 август.

Тя се казва Пана Палмей и е гласът и сърцето на групата "Панкастик!", сформирана през 2014 г. Те са общо шестима и имат амбицията да поставят началото на нов стил в музиката – съчетание от джипси джаз и поп с добавен звук на цимбал. Наричат го джанго поп, по името на Джанго Райнхарт – белгийски  китарист  от  цигански  произход, един от първите големи джаз музиканти, родени в Европа.

"Панкастик!" държат името им да бъде изписвано с удивителна и защитават претенцията си с пълна сила на сцената – удивлението на публиката е факт, а настроението, което носят, е заразително и далеч от всякакви сценарии.

Как подбирате кавър версиите, които изпълнявате, за да звучат така хармонично и като едно цяло по време на концерт – от Стинг, през Ейми Уайнхауз до Заз? Чии  кавър версии не чухме в Банско?

Имаме много кавъри. През 2014 г., когато започнахме да свирим заедно, имахме само една авторска композиция. Тя звучи постоянно по радиостанциите в Унгария. А когато дойде време за концерти, съвсем естествено избирахме джаз стандартите. Искахме да направим нашите версии по-различни, затова вмъкнахме необичайни инструменти, какъвто е цимбала и кларинета, които не са нормалните инструменти за джаз. И това беше първото нещо, което ни отличи от формациите, които свирят в стила на Джанго Райнхарт. Освен това, всеки от групата предложи свое любимо джаз парче и всички заедно започнахме да ги обработваме.

Музиката, която правите, звучи щастливо. Освен това, прави хората щастливи, а и вие самите изглеждате щастливи. Поне аз останах с това впечатление. Как се изпълнява такава музика, когато имате проблем като този преди пристигането ви в Банско – развален автомобил, пристигане в последния момент, малко време за саунд чек...

Повече от ден не съм спала, защото вчера бяхме на друг международен джаз фестивал – край езерото Балатон в Унгария. Там приключихме в 1:00 ч. след полунощ и почти веднага след това тръгнахме към България. Освен това, аз сега следвам право и работя на пълен работен ден, а другите също имат постоянни ангажименти. Но за нас тази музика не е просто хоби. Когато изключиш мозъка си от другите неща, се фокусираш върху музиката и щастието. Понякога между нас има дразги и спорове, но когато излезем на сцената, всичко това изчезва на мига. Това е Джанго музиката! И това е причината всички да се влюбват на мига в тази музика. Така че ние не правим театър – ние наистина се чувстваме щастливи!

Кой е най-големият комплимент, отправян към теб, но не по отношение на външния ти вид, защото се вижда, че си красива и умна, а по отношение на музиката?

Благодаря ти. След тези думи съм още по-щастлива. А иначе, като група, сме получавали много комплименти. И това не са кой знае какви големи оценки, но за мен всяко малко поощрение означава много. Например, едва шест месеца след създаването на групата участвахме в унгарския конкурс за избор на песен за „Евровизия“. Ние не само успяхме да влезем в състезанието, но успяхме да покажем на нашата страна, че не е необходимо поп музиката винаги да бъде проста. Може да свириш поп музика с джаз сола и с акустични инструменти, и въобще – поп музиката може да не бъде плоска.

Притеснявате ли се от сравненията с други, световноизвестни музиканти?...

 ...например, Заз. Това ли беше въпросът? Никога не съм го крила и не се притеснявам от това сравнение. Заз е страхотна и аз съм неин фен. Наскоро беше в Унгария, а аз седях на първия ред и виках „Заааз! Заааз!“. От големите музиканти човек може само да се учи. Това не е срамно. Затова и изпълнявам нейна песен – защото наистина я обичам.

А кой в групата е най-големият фен на Джанго?

Трябва да си помисля... Кой ли е? (Усмихва се.) Когато го чух за първи път, още не знаех кой е той. Тогава бях студентка по медицина. Но когато бях във втори курс,  един от моите колеги и приятели ме светна за Джанго, и аз набързо напуснах Медицинската академия и станах певица. Затова мисля, че аз съм неговият най-голям фен!

Говорим за Джанго, а по време на концерта в Банско саксофонистът ви свиреше вариации в стила на Бах...

Да, той има соло албум с музика на Бах за соло саксофон. Затова прокарва фрази от Бах тук и там. Понякога му казвам да не го прави, но той не ме слуша...

Другите от групата какви пристрастия имат? По какви странични проекти работят?

Има една наша група – „Бешадром“, която миксира унгарска и балканска музика. Нашият цимбалист Йожеф  Цюркуя свири с тях, пътували са по целия свят. Китаристът – Дани Кордош, от 20 години има свое дуо. Аз пък имам дълъг контакт с контрабасиста Пал Ламбош, с когото преди това участвахме в друго формация. Барабанистът Даниел Сабо участва в девет различни формации, а Янош Важани, саксофонистът, също има странични музикални проекти. Много от колегите ми преподават музика или свирят в симфонични оркестри. Откакто започнахме да миксираме джаза с унгарска и поп музика, името на „Панкастик!“ става все по-популярно в Унгария. Защото унгарците обичат поп музика. Ние искаме постоянно да миксиране и да смесваме стиловете, защото обичаме експеримента.

Автор: Даниел Димитров