Всичко е дуенде*

Много трудно се обяснява нещо, което толкова силно е преминало през душата ти. Заредило те е до такава степен, че си бил почти сигурен, че ще експлодираш. Вече е сигурно, че не всеки бе готов да понесе толкова енергия.

Малко по-късно разбрах, че тогава съм срещнала дуендето отблизо.

Естрея Моренте обърка емоционалността на присъстващите в зала 1 на НДК, поне със сигурност моята.

Концертът бе на 4 октомври.

Започва постепенно. С нормалното леко закъснение, с увеличаващата се публика, с намаляването на светлините, с предупреждението да не се снима по време на концерта, за да не притесним майсторите на сцената.

Последна от испанските артисти влиза Естрея. Безспорна принцеса,  заобиколена от двете си страни с музикална свита.

От едната са застанали певиците Ремедиос Ередия, Соледад Моренте и Виктория Муньос, за да акомпанират с характерното за фламенко пляскане с ръце - палмас.

От другата са майсторите на китарата Хосе Карбонел Муньос "Монтоита" и Хосе Карбонел Серано, както и Анхел Габаре - кахон.

Знаейки как въздейства музиката й, Моренте започва бавно. Сякаш да ни подготви и пощади. Гласът й отеква внушително в залата. Бавен, мек, сигурен и страшно дълбок.

Неусетно темпото се забързва, жените пляскат все по-отчетливо, мъжете усилват такта на китарите. Естрея не се променя. Точно като най-големите майстори на фламенкото, успява да удържи енергията си и да я подари, без да обръща внимание на трудността - седнала  да изхвърли толкова глас от себе си.

Всеки финал на композициите й е абсолютно изригване, силно, внушително, хвърлящо публиката в безпомощно състояние. Като че ли бяхме неспособни да погълнем толкова много музика и толкова много от Испания.

Продължение на фламенко династия, певицата е дъщеря на известния певец  Енрике Моренте. Майка й е танцьорка Аурера Карбонел Ла Пелота, а мъжът й е опасно характерен испанец – известен тореадор Хавиер Конде.

На сцената се изпяват испанските страсти. Представихме си вдъхновената игра с осветлението на Саура във филма му “Иберия” и танцуващата Моренте. Спомнихме си и тангото в “Завръщане” от едноименния филм на Алмодовар, също изпълнено от Естрея.

През това време един по един музикантите си тръгват от сцената. Остава само китаристът. Глътка въздух преди новата поява на всички и още по-забързаното темпо. 

Зрителите изпадат във вече познатото им изнемощяло състояние.

Моренте е изправена. Танцува, разпиляла шала и гласа си далеч над нас. За първи път виждам как публиката се управлява, без да се каже и дума на български. Подхвърляните изречения са главно между артистите на сцената.

Естрея се движи все по-освободено. Кани малката Мария от публиката, облечена в испанска рокля. 

Една след друга певиците около нея показват самостоятелно гласовите си възможности и фламенко стъпки.

Разликата между гласа им с този на Моренте е от небето до земята.

Естрея е извън себе си. Оставила се е емоцията да я победи. Тя забравя микрофона и пее без него. Чува се!

Гласът й побеждава силата на техниката, а дуендето извира от Естрея. Испанката се оставя на вдъхновението, което преминава съзнателно и несъзнателно през нея.

Бисът бе само един. Моренте не излезе трети път, някак си щадейки себе си, а може би и нас, че толкова дуенде като за първи път ни е достатъчно.

----------------------------------

*Дуенде – няма точна дефиниция, то е състояние на духа и не подлежи на теоретична разработка. До него достигат само големите майстори.

Дуендето може да накара артиста да се отдалечи от себе си и да се слее единствено с изкуството, което прави. То е върховното състояние на духа в момент на правене на изкуство.

Лорка го нарича “тайнствена сила, която всеки чувствува, но нито един мислител не може да обясни”, а според други “дуендето не е в гърлото, то идва от петите”.