Историята на моята любов към испанското кино се гради главно върху него - след като го гледах негов филм по кабеларка съвсем случайно в 8-9 клас. От тогава не спирам да го откривам с всеки нов проект (и стар, до който се докопам). Затова не се сдържах да напиша тази статия.

Карлос Саура е истински испанец. От тези, които не разбираш напълно, но чувстваш, че зад недоизказаното се крие нещо което гори, крещи и блъска като ритъм на истинско фламенко. В него има нещо циганско. Нещо номадско, което те кара да пътуваш с филмите му, колкото и да са особени и далечни понякога от теб.

Когато гледам "Фламенко" по кината, повечето хора напускат след първите 10 минути, защото не могат да понесат крещенето в тази музика. Въпреки сексапила на Хоакин Кортес. Малко повече доглеждат "Саломе" и "Иберия" - два от последните филми, около които се чу нещо в България.

Общо взето ми трябваха 5 негови филма за да се убедя, че е любимият ми режисьор. Въпреки че сред първите 5 беше "Градина на удоволствието", по време на който стоях с тъпа физиономия и 3-D въртящ се въпросителен знак над главата.

Филмът е статичен, с дълги и неподвижни кадри и толкова безумен като сюжет, че просто няма начин поне 30 пъти да не си зададеш въпроса "Какво по дяволите стана. И какво правя аз тук?". Естествено след това го помниш до най-малкка подробност. И макар че не е от любимите ми, определено е от най-странните които съм гледала.

А за Карлос Саура да е странен е все едно да бъде себе си. Като всеки испански мит. И като стана дума за митове, по случай 75-годишнината на режисьора три митични негови филма ще могат да бъдат видени в кино "Одеон". Прожекциите ще са на 16, 17 и 18 януари.

"Ана и вълците", "Любовна магия" и "Кармен" ще бъдат показани на всички, които искат да ги видят.

Според колегата Стойчев, "Любовна магия" го е травмирала и разсмяла със сцената на танцуващите баби. На мен съвсем не ми беше забавен, което не значи, че не съм го гледала вече над 4 пъти. Много е, повярвайте. Странен декор, особен сюжет, построен въображаем град и танцуваща с духа на любимия грозновата испанка. Толкова грозно-красива, че те кара да изтръпнеш.

И ако в този филм атмосферата е магическа, то в "Ана и вълците " тя е направо прокълната. Преплетените секс, свобода, политика и религия в този филм са способни да убият някого накрая. Е, ако не да го убият, поне да го втрещят. Колкото до Ана, която е жертва напротивоборствата в поколенията и поклоните на членовете на семейството си пред тези сили, тя направо е загубена.

Както и Кармен - в едноименния филм по библейския мит. В лентата легендата е изтанцувана. Буквално. С всички елементи на мита и изкуството - болката, красивата жена, греха, огъня, ревността и неизбежния край, който се повтаря от векове наред.

Разказан от движението на телата и историята, библейският сюжет е от една страна незбежен, но от друга - двойнствен, настъпващ в две посоки като стъпка на фламенко - напред, но и назад, със слаби и силни удари - като развълнувано сърце. Обсесията, страстта и чувствата убиват красивата Кармен и са единственият логичен завършек на страстната любов, която поражда изпълнена с омраза ревност, която пък от своя страна води до смърт.

Смъртта винаги присъства при Саура. Защото без нейната сянка го няма животът. А това е единственото противопоставяне, което си заслужава да бъде филмирано...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase