Ето го и българският комикс

Приключения, фантастика, ужаси и еротика съчетава в думи и картинки Първата национална изложба на българския комикс. Експозицията, обхващаща всички поколения съвременни български художници на комикси, може да бъде разгледана до 25 септември в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка 6".

На два етажа кураторите Петър Станимиров, Александър Въчков и Антон Стайков са събрали повече от 100 художника с над 600 работи, като са ги разделили условно на 20-ти и 21-ви век.

Смятаният за първи български комикс е на големия ни художник Александър Денков от 1941 г., който разказва историята на храбрия ескимос. Най-известният пък е "Дарко" на Николай Додов, с който са израснали поколения българи, разказа за БТА художникът Антон Стайков.

Сред интересните комикси в изложбата може да се види серия по "Властелинът на пръстените" на Сотир Гелев, която той прави много преди излъчването на филма, тъй като работи още докато се превежда на български език. За големия български революционер Васил Левски пък разказва историческият комикс "Неуловимият" на Владимир Коновалов.

Еротиката също е застъпена като тема в българския комикс. С историята на Юдора Крикор Саркисян -Коко се опитва да опише екстаза на жените. От по-новите автори специално за изложбата е създадено лимитирано издание на Веселин Чакъров - една самурайска история, която посетителите могат да видят за първи път.

Изложбата ни среща и с едно от важните имена за българската комикс сцена през последните 20 години - Пенко Гелев. Той е представен специално, защото рисува за шотландски издател 22 албума по световноизвестни романи, сред които "Хамлет" и "Сън в лятна нощ". Един от най-интересните автори е 90-годишният художник Любен Зидаров. Той е първият носител на наградата, основана на името на Александър Денков за цялостно творчество. Връзката между тях двамата е по-особена, тъй като през 40-те години на миналия век, когато са по на 16 години, започват да рисуват заедно комикси в списанието "Чуден свят".

В изложбата е представена една серия на Зидаров по "Острова на съкровищата", която той прави в четири варианта. До ден днешен той продължава да рисува комикси, включително за подготовката на изложбата е направил няколко рисунки и колажи.

На покойния вече Александър Денков също има показана творба от 60-те години на миналия век. С думи и картинки са описани в експозицията още много приключения тип Индиана Джоунс, криминалета, средновековни истории и комични случки. Разглеждайки изложбата, посетителите могат да видят различните лица на българския комикс и как се е развил той през годините. Използвайки в началото предимно молив и акварел, авторите в днешно време работят предимно с компютърна графика и 3D фотография.

Освен да покаже постиженията на българския комикс, изложбата цели и да активизира художниците да продължават да творят в тази форма на изобразителното изкуство. По думите на Стайков комиксът може да помага за образование, за обучение на езици, за деца в неравностойно положение, да развива въображението.

Въпреки че през 70-те години в Българияе имало силна комикс школа, след 90-те години издаването на комикси затихва, докато преди две години екипът на списание "Дъга" не се събира отново и възражда интереса към този тип изкуство. Много от авторите обаче, дори и които са представени в изложбата, работят за чужди издателства. Надявам се да започнат да работят и за български, това е нашата цел, посочи Антон Стайков. Той добави, че следващата им стъпка е да направят История на комикса в България, фестивал, както и Музей на комикса.