Повече за "Хана Аренд" ще ни разкаже Маргарете фон Трота

Покана за едно по-различно кино ни отправя Арт фест. Филмът е "Хана Аренд" на Маргарете фон Трота и е с участието на Барбара Зуковавече. Прожекциите са в Дом на киното, а от 19 април може да се гледа и в Евросинема.

Копродукцията на Германия, Люксембург и Франция, посветена на един от най-влиятелните философи на 20-и век, бе представена на 17-ия "София филм фест" - в програмата "Киното днес - големите майстори".

Аксел Милберг, Джанет МакТиър, Улрих Ньотен, Михаел Деген, Юлия Йенч са сред актьорите в "Хана Аренд", отличен като най-добър филм на фестивала във Валядолид и номиниран за голямата награда в Талин и Токио.

Операторската работа на французойката Каролин Шампетие и носи "Сезар"."Хана Аренд" е първият дигитален филм на Маргарете фон Трота и шестият с участието на Барбара Зукова. Многократно преработвания сценарий режисьорката пише заедно с американката Памела Кац, с която работи и в "Розенщрасе".

Преди началото на снимките, които са в Германия, Йерусалим и Люксембург, екипът се среща с много хора, познавали лично Хана Аренд /1906 - 1975/. В началото Маргарете фон Трота иска да пресъздаде живота на еврейката от Германия, но постепенно на преден план излиза процесът срещу нациста Адолф Айхман, който Аренд отразява като репортер за американското списание "Ню Йоркър".

"Трудно е да си представим колко ожесточено е била нападната от всички страни. Аренд очаква интелектуален дискурс, а не лични нападки. Учудена е, че тонът й остава неразбран и че не еуспяла да прецени какво въздействие ще окаже  той върху другите", казва Фон Трота.

"Хана Аренд показва как Айхман и хиляди подобни на него не са демони, а са най-обикновени дисциплинирани безличия, прецизни бюрократи и технократи, въплъщение на дисциплинираното "отсъствие на мисъл" и морална отговорност за собствените действия - на безмозъчната йерархия на държавната машина. Всичко това тя нарича "баналността на злото".

Реакциите в САЩ и по света са противоречиви, защото анализът на Аренд съзнателно бяга от чудовищния образ на нацизма и търси обикновените, "банални" измерения на световната катастрофа на хуманността навсякъде - сред обикновените германци, сред съюзниците, включително и сред еврейските жертви", отбелязва доц. Александър Кьосев.