Асен Блатечки: Обичам да съм лошият

Ролите му в киното и театъра хич не са малко. Затова пък почти винаги играе „лошото момче“. Професията Асен Блатечки е учил от най-добрите преподаватели. Според него това са Стефан Данаилов, Илия Добрев и Ивайло Христов. Трудно може да се сети за по-добра комбинация. Романтичен бе в „Мила от Марс“ на Зорница София. По-късно и в сериала “Стъклен дом” образът му придоби някак чувствителен оттенък. Отново в ролята на романтик ще го видим и в новия български филм “Пъзел”. Това е пълнометражният дебют на Иво Стайков, който тръгва от 5 октомври по кината.

Ти си един от късметлиите, които често гледаме на малкия и големия екран. По какъв критерий избираш проектите, в които да участваш?

Критерият е различен, но що се отнася до киното за мен най-важен е сценарият и ролята, която трябва да изиграя.

В момента по кината има два български филма с твое участие – единият е романтичната драма "Пъзел", а вторият е гангстерската комедия "Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела". Какъв тип кино харесваш?

Комерсиално и не влагам мръсен смисъл в тази дума. Когато един филм се гледа, значи е направен както трябва. Не харесвам киното, което се прави за чичо, стринка и мама или пък другото условие - задължително да бъдем странни и да не ни разбират. Харесвам киното, което се гледа.

То има и разлика между комерсиално и меркантилно...

Определено, Линч и Тарантино са все комерсиални.

На екрана по-често играеш “лошото момче”. Защо все те избират за подобни роли?

В България това е сложен въпрос. В киното ни липсва едно важно звено, което се нарича агент или мениджър. Тук, ако някой има агент, то той се грижи за условията, при които се сключва договорът, а не за кариерата на самия актьор. А мениджър у нас въобще не съществува. Така че всеки актьор трябва сам да се грижи за кариерата си и за това как ще се развива в професията.

За съжаление това се оказва много трудно, защото тук нямаме голям избор. Например аз нямам 10 наредени сценария, от които да подбера един. В момента най-много да имам шанс да си избера от два по-добрия. Много е гадно в тази професия хората да започнат да те разпознават само като един типаж. Опитвам се да избягам от това. Освен български има примери и в световното кино, където талантливи актьори не могат да се разминат с вече създалия си имидж на “лошия” или “добрия”. Така че сами трябва да се грижим за амплоато си и аз наистина се опитвам да успявам.

Коя роля предпочиташ - тази на лошото момче или на романтика?

Определено “лошото момче”. По принцип ролите на лошите са по-интересни за игра. Обикновено са и по-сложни. Имат повече обрати. Самите образи са заети доста с вътрешните си конлфикти.

В “Стъклен дом” героят ти бе едновременно лош и романтичен. Това май е най-добрата комбинация. Но ето че и в сериала, и в игралния “Пъзел” двете ти екранни партньорки са манекенки - Диляна Попова и Станимира Колева. Свършиха ли се актрисите?

Това, което ще кажа, не се отнася за всички колеги, но все още актьорите в България не се грижат за телата си. Чистоплътността към професията се отнася до голяма степен от начина, по който изглеждаме. В края на краищата ние работим с тялото си. А манекенките са задължени да изглеждат добре, да са поддържани, да спортуват, да са във форма. И така е много по-лесно, когато за филм ти трябва някоя красива жена, да я намериш сред манекенките и да я сложиш във филма. Пък ако има и талант - прекрасно.

Фотогеничността е по-важно от таланта?

Ако камерата не те обича, колкото и талант да имаш – нищо не се получава.

При теб актьорството професия или призвание е?

И забавление, и начин на живот. При мен се случи естествено и спонтанно. Не съм ходил на никакви курсове, преди да вляза във ВИТИЗ. Не съм посещавал нито кръжоци, нито други подобни неща. На 18 години, когато човек взима решение как да протече животът му, стигнах до извода, че по-интересна професия за себе си не мога да намеря.

Влияят ли ти ролите в реалния живот или обратното?

Обратното със сигурност. Но ако ролите ти действат в живота, значи става въпрос за някаква шизофрения. Чел съм за колеги, които след като свършат някой филм, не могат да се вкарат в релси 6 месеца по-късно. Това е простотия. Основата на тази професия е играта. В това е нейното очарование. Ние си играем и аз по този начин възприемам актьорството.

В момента често ходиш и до Бургас. Какво репетираш там?

Постановката излезе миналата седмица. Казва се “За Господ забранено”. Оригиналното заглавие е друго. Пиесата е на Мартин МакДона - “Самотният Запад”. Изключителна притча, разказана по съвременен начин. Там играя най-малката роля в пиесата.

Като каза „най-малката роля”, във филма на Георги Костов “Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела” участието ти също е доста оскъдно. Подобно на “Островът” на Камен Калев и в този филм виждаме известни личности, които се появяват на екрана за по минута-две. Това само трик да се вкара зрителя в салона ли е?

Със сигурност това е едната причина. Другата е, че специално с Жоро ставаше въпрос за независим филм. Теглил е заеми, кредити е изплащал само да го заснеме и всички в неговия проект участвахме без пари. Направихме го, за да му помогнем. Той ми беше предложил една от основните роли, но аз снимах нещо в същото време и затова се появих за малко. Ролята на Чеченеца сме заснели за 3 часа. Винаги бих помагал на такива хора, защото според мен това е бъдещето на българското кино – младите хора и тези, които не очакват да вземат държавни субсидии. Неговият случай е подобен на този на Влади Въргала. И двата проекта се реализират не с помощта, а въпреки държавата.

Какво мислиш за скандала в българското кино по отношение за разпределянето на субсидиите за нашите филми? Трябва ли парите, които се дават да са по-малко, но на повече режисьори например?

Идеята да се дават по-малко пари на повече филми е глупава. Киното е много скъпо занимание и не може да се направи без пари. И ако дадеш на някой проект 100 хиляди, а бюджетът му е 1 милион, то откъде да се намери останалото финансиране. Смятам, че трябва да се субсидират малко филми на сто процента. Затова се казва и държавна субсидия, а не е подпомагане или потупване по рамото. Друг е въпросът доколко са правилни оценките в назначените комисии. Доколкото знам в някоя от скандинавските страни, мисля, че Швеция, един човек оценява всички проекти. Той сам избира кои сценарии да се финансират. Ако филмите са успешни, продължава да работи тази работа. Ако се издъни, си поема отговорността и друг заема длъжността му. А тук са 10 души и тази отговорност се размива.

Включи се в проблема и с авторското право и "влезе" в хладилниците на много хора. Смяташ ли, че подобно нещо тук може да просъществува?

Не само се включих, но и бях първият, който го направи. Нещо, което много ме дразни, е, че у нас не се уважават интелектуалните занимания. Не говоря само за актьори, а и за художници, музиканти, писатели, въобще хората на изкуството. Нашата народопсихология не ги смята за професия. Примерно мои комшии от махалата, като разбраха, че ще ставам актьор, ми обясняха: „Еее, ти голям живот ще си живееш!“. Те си мислят, че само ходим да се напиваме и е постоянен купон. Всъщност е точно обратното. Смятам, че всеки един труд трябва да се заплаща. Сигурен съм, че хората, които са написали нещо, трябва да печелят пари от това. Смятам също така, че не е измислена системата, по която да проработи идеята за авторството. Моята баба няма как да си поръча филм по телевизията. Тя трябва да има карта, интернет, за да си плати този филм. Аз виждам смисъл, ако в кабелната телевизия има канал с качени всякакви филми и зрителят може да си ги поръчва. И с това да му се оскъпява малко услугата. Така мисля, че всеки ще гледа каквото наистина според него си заслужава. Това е принципна позиция и аз заставам зад нея.

Преди известно време се захвана и с режисура, а една от постановките направи със студенти от Нов български университет. Изкушаваш ли се да преподаваш?

Абсурд! Нямам време за подобно нещо. Ако стана на 70 години и нямам работа, може и да си помисля, но в момента нямам енергия за такива неща.