Опасни, но добродушни. Да бе, да!

Още веднъж Холивуд се зае със задачата да ни покаже как се оцелява на улицата.

Този път да се справя със суровите закони на големия град се зае якият младеж от Юга Шон Макартър (Чанинг Татум ), решил да открие късмета си в покрайнините на Ню Йорк.

Сюжетът в новия "Уличен бой" едва ли ще е изненада.

Героят бяга от нещо в своето минало, с което не е успял да се справи, но именно то мотивира следващите му действия и го прави по-силен и издръжлив.

От незаконен продавач на книги Шон неусетно се издига до уличен гладиатор с големи заложби.

Хваща си гадже в лицето на красивата и самотна майка (Зулей Хенао ) и усеща удоволствието от бързо спечелените пари.

Подобни сюжети се размножаваха най-вече  през 80-те години в Щатите, като историята помни и доста добри попадения, сред които едно от върховите заглавия е “Разяреният бик” (1980) на Мартин Скорсезе.

Никой не очаква от режисьора на “Уличен бой”  такъв отличителен резултат, но Дито Монтиел изобщо не успява да прескочи посредствеността на жанра и превръща филма си в поредния такъв образец – лесно смилаем и бързо забравящ се.

Персонажите му са твърде хрисими в мислите си и някак не им приляга да имат подобни професии като екстремен боец и секси сервитьорка в един от най-вървежните клубове в града.

Доста скучноватата двойка отегчава със смирен диалог, който убива стройния и съвършено ясен ритъм, подобаващ за екшън с кървави сцени и яки битки.

Единственото свежо в "Уличен бой" е добрият саундтрак, който успява да се превърне във водещата сила на филма.

Въпреки че киното (както всичко) почива през отпускарските месеци, се намират доста по-приятни и занимателни летни заглавия.

Вижте трейлър на филма