Тери Гилиъм сключва сделка с въображението

Ако има нещо, без което Тери Гилиъм не може, то това е въображението.

Онова, което изкара за косите и най-смазания дух от океана. Същото, с което героя му Барон Мюнхаузен  издърпа кон под краката си.

„Бразилия“, „Кралят на рибарите“, „Братя Грим“, „Приключенията на барон Мюнхаузен“, "12 маймуни", "Земя на приливите"... Тери е разказвачът на приказки, но за пораснали деца.

В неговите истории не се противопоставя толкова доброто срещу злото, а разумът срещу фантазията.

Така идва ред и на новата му приказна история „Сделката на доктор Парнасъс“.

Главният герой доктор Парнасъс (Кристофър Плъмър) е изкушен да продаде душата си на дявола – господин Ник, за да получи безсмъртие, и сам попада в капана на желанията си.

С течение на векове той разбира, че се е превърнал във вечен мъченик. Дяволът пък е спечелил най-вече достоен съперник, когото неспирно може да провокира със следващи облози и да разнообразява скучноватото си битие.

Рогатият печели съмишленици, като им внушава страх, а Парнасъс ги привлича, като ги потапя в собственото им въображение.

Филмът е типично по гилиъмски чудат. С искрено объркани образи, с хумористични диалози, преплетени от дълбока философия и история.

Метафори и знаци изнизват семиотичния свят на режисьора, при който огледалото не е само огледало, а мечтите са повече от мечти.

Декорите често се приближават до бутафорното, но това е просто поредния щрих от почерка на смахнатия разказвач.

"Сделката на доктор Парнасъс" е само за онези зрители, готови да сключат сделка с въображението си и да се доверят на измислиците, вихрещи се със замах в разказите на Гилиъм.

В новата продукция режисьорът отново се събира със сценариста Чарлз Макеон. Двамата ги обединява дълго сътрудничество с филмите "Бразилия" и "Приключенията на барон Мюнхаузен".

"Бе хубаво да видя, че още можем да го направим лично от самото начало", обяснява Тери.

И започва да изследва запаса си от неизползван материал – различни идеи, някои от ненаправените филми, които лежат в някое чекмедже – и преценява кои от тях ще му послужат в новата история.

Още няколко неща дълбоко свързват този проект със създателя му. Едното е, че режисьорът се завръща към ранните си филми, когато лично рисува всичко.

А другото - добре познатото чувство, съпътстващо снимачния период на Гилиъм - лошия късмет.

Филмът му "Изгубени в Ла Манча" показва именно причините защо режисьорът не успява да заснеме своята история за Дон Кихот.

 "Сделката на доктор Парнасъс" също е придружена от нещастия. Този път, обаче Гилиъм превръща трагедията в гениално предимство.

Именно по време на снимките на този филм, на 22 януари 2008, при кратък престой в Ню Йорк, докато продукцията се мести от Лондон във Ванкувър, Хийт Леджър умира от случайна предозировка на предписаните му лекарства.

Снимките спират за няколко месеца, докато Джони Деп, Джуд Лоу и Колин Фарел не дават съгласието си да довършат недозаснетите сцени с актьора от "Планината Броукбек" и "Братя Грим".

Така измамникът Тони, изигран от Леджър се появява постоянно в различно амплоа. Деформациите му се разгръщат от галантия сваляч Деп. Преливат се в мошеника Лоу и приключват с коварния Фарел.

Техните изяви само допълват филмовото въображение на Тери, което не спира да мели роли и превъплъщения, да си играе с мечтите и да саботира всекидневието.