"Подслон" с Драго Шолев

Твърде лесно Драго Шолев накара всички да затанцуват под мелодиите на GSM апарати в своето филмче "Хабанера", но още по-бързо направи крачка встрани от анимационното кино и се пренасочи към игралните проекти.

В тях той се интересува предимно от взаимоотношенията между деца и родители. Това е темата, която го е уловила, а не той нея. Победител е на едно от изданията за късометражно кино Jameson – част от София Филм Фест. Снима винаги с оператора Крум Родригес. Така е и този път.

“Подслон” е твоят първи пълнометражен филм, но ти все пак не взимаш субсидия за дебют... или това не е толкова важно?

Беше важно от гледна точка на това, че в България съществува пълно неразбиране какво точно представлява дебютът. Стана така, че един човек, който не е направил първия си пълнометражен филм, нямаше право да кандидатства в секция дебют.

Кой ги определя тези правила?

Има съвет за кино, директор на Национален Филмов Център, но вече го смениха, така че този въпрос е приключен. Аз съм доволен от новия директор. Стъпките му са правилни, изобщо добре се представя.

Работиш с румънски сценарист – Разван Радулеску, чиито филми са били показвани на София Филм Фест (“Смъртта на господин Лазареску”), а един от тях взе и Златна палма в Кан – “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”.

Много неща съм научил от него. Радулеску запълни моя липса, която съществуваше, докато търсех сценарист.

Още при първата ни среща той ми каза: писането на сценарий не е арт занимание, то е по-скоро инженерстване. Свързано е с точно определени правила. Може да се оприличи на схемата на една сграда.

У нас тези правила за писане на сценарий, какво представляват речта, действието, конфликта... не се отчитат.

В "Подслон" отново се занимаваш с темата деца–родители, която присъства и в други твои проекти, сред които е и последният ти – “Посредникът”. Смяташ ли, че режисьорът прави различни версии на своя единствен филм?

Не аз съм хванал тази тема, по-скоро тя ме е уловила. Иначе това с режисьора и неговия единствен филм го е казал Бергман. Занимаваш се с темата, която те вълнува и върху която размишляваш, чрез която откриваш истината за живота и за това какъв човек си.

В “Подслон” Янина Кашева се завръща в киното. Как се сети за нея?

От интернет. Не съм я познавал, не ми е препоръчана. Случайно стана. Както и с всички хора, които участват в този филм. С Цецо (Цветан Даскалов) се запознахме в една кръчма, а едното дете го намерих на "Попа", другото – в един магазин.

Как балансираш в работата си с школувани актьори и натурщици. С кои ти е по-трудно?

С професионалните актьори ми е по-трудно. Все пак какво означава професионални и натурщици? Това са определения отвън. Много е важно в една група, трупа, състав... какъв тип взаимоотношения започват да се развиват.

За мен бе важно от тези различни хора, намерени от различни места, да създам едно цяло. Тази хомогенна структура, в която всеки си изпъква с характера и всеки си е индивидуален.

Както и в другите ти проекти, снимаш с оператора Крум Родригес. Има един кадър във филма, който е и най-дългия в българското кино, и трае 9 минути. Това ли бе най-трудно по време на снимките?

Целият филм е решен в дълги кадри. Това е най-трудното от режисьорска гледна точка. А това, че у нас не е сниман толкова дълъг кадър – то в България много неща не са правени.

Влизаш в НАТФИЗ да учиш анимация. Защо реши да се занимаваш с игрално кино?

Анимацията е много приятна форма на естетическо забавление. Там си създаваш нови реалности, можеш да правиш различни неща, кореспондираш със света, но обогатявайки го. Само че така ме завъртяха нещата. Мъчно ми е за анимацията. Може нещо да измисля и да направя, и анимационен проект.

На 13 януари се показаха до какъв етап са стигнали всички кино проекти, които да очакваме да се появят тази година. Изненадах се от големия брой филми.

И аз съм изненадан, но трейлърите са малко заблуждаващи и не можеш да добиеш точна представа за проектите. Все пак очаквам да излязат хубави филми. Между другото видях много добри документални проекти. Именно това кино се намира на успешен етап от развитието си.

Хората, които се занимават с него, са буквално на световно ниво. Държат едни от добрите позиции в света, за разлика от игралното кино, което още се опитва да намери себе си. В него още няма обособени автори и имена. Имаме частични успехи, някои от които са със съмнителна стойност.

Докато в документалното кино имаме реални постижения и няма провал. Пък и светът, както е тръгнал да смесва жанровете – документално и игрално, различни форми на изразяване и филмови структури, точно документалистиката може да бъде една вратичка за нашата българска форма на изразяване. Нашият стил, който да бъде познат по цял свят, като български филм, като марка.

Като че ли киното ни се гледа повече в Европа, отколкото в България. Това по-скоро добре ли е, или по-скоро зле?

Европа се намира в такъв културен период, в който се интересува от търсенето и намирането на чужди творчески провокации. Тя има развита такава ниша, която се нарича арт хаус кино. Там се гледат и ценят такъв тип авторски, независими проекти. Това не е мейнстрийм, разбира се. Съществува и това, което го има в моловете, но не е само то.

Нашето кино или го има в арт хауса, или го няма никъде. И най-простата причина за това е езиковата бариера. То не може да стане блокбастър. То е различното кино – смешното, тъжното... и може да оцелее единствено по този начин.

У нас такива филми се показват в Дома на киното и на фестивали, които между другото са доста добре посещавани. Но тук още не е обособена  подобна европейска ниша. Има една ограничена публика за такъв тип кино.

Извън София не съществува, дори звучи абсурдно. Хората трябва да знаят, че филмите, които правим, не са конкуренция на американските. Това е продукт, който изпълнява съвсем друг тип цели. Не може нашето бутиково кино да се продава на един и същи щанд с комерсиалното.

Ти как ще продадеш своя филм в България?

Ще разчитам на всички неща, на които разчитат и другите режисьори. Но най-вече на положителни отзиви от уста на уста. Това е най-добрата реклама.  За мен е важно и какъв би бил интересът на филма в интернет. Не съм направил “Подслон”, за да забогатея, а защото съм усетил, че така трябва.