Йордан Войнов: Ще правим стандарти за всички храни

Какви са приоритетите на Българската агенция по безопасност на храните и какво ще се промени след старта й по отношение на контрола – това коментира изпълнителният директор на агенцията д-р Йордан Войнов.

- Г-н Войнов, при представянето на Българската агенция за безопасност на храните заявихте, че ще въведете качествено хранене в детските градини и училищата. Какво ще се случи всъщност?

Ние искаме да има качествена храна в детските храни и ученическите столове. Там трябва да се ядат продукти по стандарт. Кметовете имат бюджет и могат да си го позволят. Те са готови да го направят, но казват, че това противоречи на Закона за обществените поръчки. Затова гледат най-ниската цена при търговете, но не винаги тя е свързана с качеството.

Има наредба за храненето на здравното министерство. В тази наредба трябва да бъде включено, че е задължително продуктите, с които се хранят децата в детските градини и училищните столове, да са по утвърден стандарт. Не мога да кажа с колко средства трябва да се увеличи един храноден, трябва да има повишение. Но продуктите, които ядат децата, трябва да са качествени.

- На какви стандарти ще трябва да отговарят тези храни, сега имаме само български държавен стандарт (БДС) за млякото и „Стара планина“ за месните продукти?

Стандартите тепърва ще ги разработваме. Идеята е да направим за всички храни – за хляб, месни, млечни, за зеленчуците и плодовете. Най-близката ни цел е стандарт за хляба. За да има хляб по стандарт, мелничарят трябва да предложи на хлебопроизводителя качествено брашно и съответно да купува качествено жито.

В понеделник ще организираме експертен съвет с браншовите организации, технолози, контролния орган и този съвет трябва да изработи стандарта за хляба. След това го разписваме и го въвеждаме. В рецептата за стандарта няма да има никакви Е-та (консерванти – бел. ред). В хляба ще има брашно, закваска и сол. Съответно срокът на годност няма да е дълъг. Стандартите ще са за три вида хляб – бял, Добруджа и типов.

Който иска да купува по стандарт, ще го прави. Несъмнено, този хляб ще бъде по-скъп и с по-малка трайност.

Стандартът ще е тип „Стара планина“ - браншови, за да можем да го наложим възможно най-бързо на пазара. В противен случай процедурата през Института по стандартизация е над 2 години. Толкова време отне въвеждането на стандарта за млечните продукти – от края на 2008 г. БДС за млякото беше готов към края на 2010 г. Ако пак трябва да чакаме толкова дълго, трябва да имаме стандарт за хляба чак 2013 г.

- Защо е необходимо да се правят нови стандарти за хляба, след като има стари рецепти по БДС?

Хлебопроизводителите твърдят, че това се налага заради житото. И все пак ако има един отраслов стандарт, хората ще го оценят. Старите стандарти не са отменени, който иска, може да ги ползва, но повечето производители предпочитат дългия срок на годност на хляба, слагат се съответните консерванти. А заради брашното понякога се ползват подобрители.

Ще ви припомня, че когато тръгнахме да воюваме с растителните мазнини (влагането на палмова мазнина в сиренето – бел. ред), тогава всички скочиха. Включително и търговските вериги искаха да ме съдят заради изискването млечните продукти с растителни мазнини да се продават отделно от тези без растителни мазнини. За първи път в България се случи нещо подобно, но ефектът беше светкавичен.

В момента изкупната цена на млякото отива към 90 ст. А преди се изкупуваше за около 20 ст. И всички продукти с растителни мазнини се наричаха млечни. Когато те спряха да се наричат млечни, включително и киселото мляко от 9 ст., тогава се усети положителен ефект от производителите на мляко.

- Произвежда ли се в България достатъчно качествена пшеница за производството на големи количества хляб по стандарт?

Когато има търсене, ще се предлага съответната пшеница. Никъде не е казано, че пшеницата не може да се внесе, както се налага да правят месопреработвателите.

Преди няколко дни земеделското министерство съобщи, че до края на годината 86 хил. ферми имат да покриват хигиенни изисквания на Европейския съюз. В противен случай те ще бъдат затворени, а към момента на европейските изисквания отговарят едва 3000 ферми. Защо се получи така, че голям брой ферми продължават да не покриват изискванията?

През 2008 – 2009 г. ние бяхме под угрозата да бъдат затворени доста ферми заради евроизискванията. Затова договорихме дерогация (отлагане на крайния срок – бел. ред.) и тя изтича в края на тази година.

Би трябвало съответните браншови организации на животновъдите да се активизират, за да предложат мерки. Ние сме отворени – да ни предложат модел за това, което искат да се случи. Има начини да се направи сдружение, или в Родопите, където животновъдството е екстензивно, да се организира събиране на млякото сутрин и вечер.

Но са необходими активност и инициатива, също и ограмотяване. Аз не съм човекът, който ще купи гюмовете и ще организира транспорта, трябва да го направят браншовите организации.

- Има ли риск след 1 януари 2012 г. млякото от фермите, които не са покрили изискванията, да отиде към сивия сектор?

Това мляко ще остане за лична консумация, никой няма да го преработва.

- Какво се случи с приетата наредба, която позволява фермите да осъществяват директни продажби на малки количества собствена продукция?

В момента няма нито едно заявление за директни продажби. Не мога да кажа защо се получава така. Обяснявам си го с необходимостта да се подготвят помещения към фермите за директните продажби, за което са необходими средства.

- Сега, след като БАБХ заработи, как ще осъществява точно контролът върху храните?

Приоритетите на агенцията са единен и ефективен контрол по цялата хранителна верига, което гарантира безопасността на храните. Ще работим съвместно с бизнеса.

Контролните звена от Националната ветеринарномедецинска служба, РИОКОЗ и службите за растителна защита и контрол на фуражите ще бъдат обединени. Те имат регистри, но е възможно досега да се е стигало до вакуум, от който някои да се възползват и да работят в сивия сектор. Сега обаче регистрите на контролираните обекти ще бъдат обновени.

Много е важно, че вече имаме дирекция по управление на качеството, която отговаря за стандартите, които смятаме да наложим. Затова гарантираме на българския потребител, че вече ще яде качествена храна.

Още икономика и политика от Investor.bg