"Путин смята, че е обграден от заговорници"

Руският президент Владимир Путин бе принуден да се справя с проблеми на два фронта, след като бунтовници извършиха смъртоносно нападение в чеченската столица Грозни, а с годишното си послание той се постара да успокои руснаците, че борбената му външна политика няма да доведе до икономическа разруха, пише в. "Ню Йорк таймс".

Нападението в Грозни взе 20 жертви и сложи край на годините  относително спокойствие. Точно когато нападението припомни на руснаците, че бунтът в Кавказ реално не е приключвал, речта на Путин не успя да обясни убедително как Кремъл ще се справи с икономическите щети от западните санкции и с едновременния спад в цените на петрола и курса на рублата, отбелязва вестникът.

Путин се опита да се обрисува като лидер, който здраво държи в ръцете си славните бъднини на Русия - гледна точка, която се споделя от поддръжниците му. Критиците му обаче заявиха, че речта му е била силно неподходяща, ако не и израз на самозаблуда. Според тях Путин не е признал нито мащаба на проблемите, нито ролята си в пораждането им.

"Той си мисли, че ситуацията като цяло е под контрол - проблемите с валутните резерви, петрола, бюджета, рублата, икономиката, инфлацията и така нататък - обаче ситуацията не е под контрол. Страната се нуждае от хирургическа операция, а той предложи терапия", цитира вестникът думи на опозиционния политик Владимир Рижков.

Сблъскващите се с неуспехи егоцентрици често са склонни към параноя, пише в. "Дейли телеграф" в редакционна статия.

Вестникът напомня, че тази седмица курсът на рублата за един ден спадна с 6 процента, което не се е случвало от 1998 г., че за една година руската валута се е обезценила с 40 процента спрямо щатския долар и че изтичането на капитали от Русия вероятно е надвишило прогнозираните 64 милиарда долара.

В посланието си пред руския парламент Владимир Путин реши да обвини за всичко това правителствата на западните страни. Той стигна дотам да ги сравни с Адолф Хитлер, отбелязва изданието.

Руският президент смята, че е обграден от заговорници, които се стремят да отслабят страната му чрез санкции и непатриотични слухове. Очевидно дългосрочната цел на този подъл заговор е "руснаците да бъдат отблъснати зад Урал". Всъщност цялата западна външна политика към Русия, която се представя като "реакция на руската агресия", има за цел да спре експанзията на Русия отвъд сегашните й граници, отбелязва "Дейли телеграф".

В речта си Путин заяви, че анексирането от Русия през март на автономния украинския полуостров Крим е "историческо събитие", което е необратимо, пише в. "Вашингтон пост".

Той сравни Крим с Храмовия хълм - свято място за юдаизма, исляма и християнството - като основополагащо значение за руската цивилизация. Анексирането на Крим предизвика най-тежкото влошаване на отношенията между Запада и Русия от Студената война, отбелязва вестникът.

Популярността на Путин сред сънародниците му се запазва на рекордно високи равнища, но растящата инфлация и спадащият икономически растеж пораждат все по-песимистични нагласи към икономиката у мнозина руснаци.

Путин заяви, че западните санкции са продукт на борба срещу Русия, която започнала много преди, по думите му, "Кримската пролет".

 "Ако нищо от това не се беше случило, те щяха да измислят някакъв друг повод да се опитат да ограничат Русия. Тези усилия се правят от десетилетия, ако не и столетия", цитира вестникът думи на Путин.

Путин сравни враговете на Русия с нацистите и заяви, че те би трябвало да помнят уроците от Втората световна война. Хитлер "искаше да унищожи Русия и да ни изтласка зад Урал. Всеки трябва да помни как завърши това", заявява Путин, цитиран от "Вашингтон пост".

Путин отново определи събитията в Киев като "преврат" и заяви, че Русия е показала, че ще се намеси на страната на "истината и справедливостта" в защита на сънародниците си, пише в. "Гардиън". Путин и други руски официални лица многократно са отхвърляли трупащите се доказателства, че руската армия е активна в Източна Украйна, което е и една от причините за наложените от Запада тежки санкции, отбелязва вестникът.

В икономическата част на речта си Путин заяви, че санкциите ще стимулират руското производство и обеща нови либерализирани  правила за малките фирми, както и амнистия за връщането в Русия на потенциално мръсни пари. Изтичането на капитали от години е проблем за Русия, тъй като богатите бизнесмени предпочитат да държат парите си във Великобритания, Кипър и други страни, отбелязва "Гардиън".
 

/БТА/