Джебчийка роди в затвора, не й позволиха да излезе

Джебчийка от Силистренско поиска да бъде освободена предсрочно от сливенския женски затвор. Молбата й била подадена пред Окръжния съд в Сливен чрез адвокат, съобщиха от съдебната палата. Досега предложенията за предсрочно условно освобождаване на лишени от свобода се внасяха единствено от нарочни комисии към затворите.

Младата жена била преведена в сливенския затвор през ноември 2015 г. с две присъди. Едната – за кражба. Втората –  за това, че с колата на баща си убила по непредпазливост пешеходец, при това представила фалшива шофьорска книжка, уж издадена в САЩ. Година преди да влезе зад решетките, тя родила първия си син, пише "Труд". Вторият се родил в затвора. Пред съда лишената от свобода заявила, че се била поправила, че децата й не се познавали, че бебето й се стряскало от вида на надзирателките и настояла през остатъка от наказанието си в размер на 8 месеца и 29 дни да е на свобода.

Съдът отчел, че формално е изпълнено едно от основанията за освобождаването на осъдената – изтърпяла е половината от присъдата си.  Не е било налице обаче второто задължително условие – за добро поведение. Лишената от свобода не е дала никакви доказателства за това, а оценката за риска си оставала в границите на средния размер.

По време на престоя си в затвора е била настанена в помещение за майки с новородени, режимът й бил променен от строг в по-лекия общ, била е награждавана с отпуски за празници. Но въпреки това тя имала противоречиво отношение към правилата в затвора, през последните месеци извършила няколко нарушения, не искала да учи, макар че била със завършен едва трети клас.  Свидетели по делото посочили, че тя е израстнала в криминогенна среда, от малка е била обучавана за джебчийство,  съучастничка в едно от делата срещу нея била собствената й майка, престъпната й дейност е била изненесена в чужбина – Англия, Германия, Австрия, Франция и други държави.

На това основание Окръжният съд е оставил молбата за предсрочно освобождаване без уважение. Определението подлежи на обжалване. „Осъдената е лице, което не осъзнава необходимостта от позитивна поведенческа промяна” – е  крайната оценка за осъдената.