Газът - пръв приятел на Берлускони и Путин

Какви интереси всъщност свързват руския премиер Владимир Путин и италианския му колега Силвио Берлускони, за чието близко приятелство отдавна се носят слухове – това е установил италианският вестник „Република“.

Според изданието основният източник на доходите, които Берлускони получава благодарение на Путин, са нефтът и газът.

При това в замяна за собственото си обогатяване Берлускони използва политически лостове за лобиране в полза на Газпром.

Именно Берлускони фактически е накарал италианските компании да участват в подялбата на компанията ЮКОС, пише авторът на материала. Берлускони одобри ареста на бившия шеф на ЮКОС Михаил Ходорковски през ноември 2003 г. и така стана единственият западен лидер, сметнал за законни „съветските“ интриги на неговия кремълски приятел, пише „Република“.

Освен това изданието е установило, че Путин е разчистил пътя пред Берлускони към каспийските газови находища в Казахстан в замяна за разширяване на пазарите на Газпром в Западна Европа. Тази информация вестникът е получил от член на управата на руската компания и негов помощник.

Според изданието през 2005-2006 г. Берлускони лично е инвестирал над 500 милиона долара в едно от най-богатите нефто- и газови находища в Казахстан. Според някои оценки то носи годишни приходи от 100-130 милиона долара.

Така Берлускони лично участва в добива и продажбата на газ в Европа, докато италианската компания Eni, която владее в същия район милиарди кубични метра газ, не може да го експортира на западните пазари.

Високопоставеният чиновник от Държавния департамент Джефри Манкофф обясни, че любим механизъм за корупция са газопроводите с милиардни инвестиции.

„Южен поток“ в частност е много скъп и неикономичен проект, във връзка с което президентът на Eni Роберто Поли вече намекна за възможността за изтегляне от проекта след оценка на неговата рентабилност.

"Разделянето на ЮКОС, проектът „Южен поток“ обясняват някои моменти. Берлускони ходи в Москва повече заради собствените си бизнес интереси, а не като правителствен ръководител, макар че като правителствен ръководител използва политическата си власт, намесвайки се в делата на Eni в Евразия и докарвайки се пред Путин – съюзник, който по много причини може да му бъде полезен.

Силвио и Владимир Владимирович ги обединява увереността, че „приятелство не съществува, съществуват само общи икономически интереси“. Но това убеждение започва да се пропуква, както и техният политическо-икономически съюз“.