Хората на Балканите - предимно нещастни и депресирани

През последните десетина години социологическите агенции на Балканите зададоха на хората всички възможни въпроси. Когато правят изводите си, експертите изглеждат почти изненадани от това, което са открили, въпреки че хората непрекъснато им го повтарят - като цяло (с изключение на албанците и косоварите, които са по-млади и следователно по-оптимистични) повечето хора на Балканите се чувстват доста нещастни, пише в анализ британското списание "Икономист".

Хората са загрижени за работните си места, за здравеопазването, образованието на децата си и пенсиите. Тези материални тревоги обсебват вниманието им повече от етническите вражди или от желанието да си върнат територия, която вярват, че съседите им са отнели от тяхната държава. 

Повечето хора имат основателна причина да се чувстват депресирани заради икономиката. Балканските страни винаги са имали по-бедни икономики от западните си и северни партньори, посочи неотдавна на конференция в София Лаза Кекич от Икономист интелиджънс юнит (Economist Intelligence Unit). Те са просперирали само когато другите икономики са били в добро положение и са страдали заедно с тях. Сегашната криза не е изключение.

Тази седмица анализ на Икономист интелиджънс юнит посочи, че балканските икономики в преход, т. е. Албания, Босна, България, Хърватия, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия "страдат най-вече от глобалната рецесия от 2008-2009 година. Реалният  брутен вътрешен продукт (БВП) на балканските страни се е свил с 5,2 на сто през 2009 година и рецесията е продължила и през 2010 година със средно понижение на БВП от 0,4 на сто".

Всички балкански икономики в крайна сметка са свързани с еврозоната и спадът в търсенето от валутния съюз им нанася сериозни щети. Черна гора, Македония, България и Албания изнасят между 10 и 12 процента от стоките си за Гърция, отбелязва Икономист интелиджънс юнит.  Най-уязвими от намаляването на преките чуждестранни  инвестиции са Македония, Сърбия и България, а дъщерните дружества на гръцки банки в региона са важен "канал" за негативните тенденции - пазарният дял на гръцките банки в Югоизточна Европа е около 20 процента.

Навсякъде в региона хората ще ви кажат колко е тежък животът, отбелязва "Икономист". Средната заплата в Черна гора е 491 евро, в Сърбия - 360 евро, а в останалите страни равнището е подобно. Цените обаче са високи и продължават да се увеличават. На фона на "намаляващи доходи, засилваща се бедност и нарастваща безработица, политическите последици от тези фактори и случаите на социални размирици в региона засега са  забележително ограничени", отбелязва Икономист интелиджънс юнит. Как може да се обясни тази тенденция? 

"На първо място, регионът има нещо като предимство от изостаналостта, която предпазва населението от влиянието на икономическия спад. Това включва сравнително големият земеделски сектор и важната роля на разширеното схващане за семейството. Второ, упадъкът на традиционната левица и на синдикатите в повечето страни в региона означава, че има малко социални и политически сили, които могат да фокусират и организират мащабни демонстрации.

И накрая, проучванията на общественото мнение сочат широко разпространение на апатията, която не благоприятства социално активно поведение и остава основната тенденция в региона", отбелязва изданието. Големият въпрос е дали тази тенденция е трайна. "Дали просто не наблюдаваме затишие пред буря, която ще се разрази заради изострянето на икономическата криза в европейските и балкански икономики и то в период, когато факторът, който би могъл да стабилизира Балканите - ЕС, е в разгара на собствената си криза?", пишат анализаторите на Икономист интелиджънс юнит. Икономическото бъдеще на Балканите до голяма степен зависи от съдбата на еврозоната, заключава "Икономист", цитирано от БТА.