Колко ще струва на Москва украинската пътна карта

Украинският президент Виктор Янукович ще замине в най-скоро време за Москва, където се предвижда да подпише пътна карта за сътрудничество с Русия. Това съобщи вчера пред телевизия "1 + 1" премиерът на Украйна Микола Азаров, пише "Независимая газета".

Експертите очакват труден пазарлък с оглед исканията на Киев и към Евросъюза, и към Руската федерация. Ако Москва спечели състезанието и сполучи да притегли Украйна, това може да й струва десетки милиарди долара годишно. Брюксел няма готовност да отпуска подобни суми, но нищо чудно политически съображения да тласнат Москва към подобни харчове въпреки всичките й бюджетни проблеми.

"Планираме много неща и нашият президент се кани да направи държавно посещение в Китай. После Виктор Янукович ще отпътува за Русия, където разчитаме да подпишем и оформим "пътна карта за сътрудничество", информира Азаров. Според него "пътната карта" ще включва "изграждане на нормален търговско-икономически
режим". Пазарлъкът около съдбата на Украйна явно продължава; Европа впрочем признава, че няма свободни пари, за да интегрира страната.

Отказът на Украйна да подпише споразумение за асоцииране с ЕС до голяма степен идва оттам, че европейците не са готови да предоставят на Киев мащабна финансова помощ. Това заяви например председателят на Европарламента Мартин Шулц. "Смятам, че подценихме драматизма на вътрешнополитическата ситуация в Украйна", оплака се той в интервю за радио "Дойчландфунк".

Според него в икономически и финансов план Украйна е "в най-дълбока криза още от идването на демокрацията". "Те имат спешна необходимост от пари, нуждаят се твърде много от сигурно газоснабдяване", подчерта главата на Европарламента.

По думите му ЕС не е имал готовност да подпомогне Киев в същата степен, както Русия. "Да подпомагаш държави в криза не е твърде популярно в Европа. Но ако погледнем офертите от Москва, Украйна получава краткосрочна помощ, която ние, европейците, не можем или не желаем да предоставим в тази форма. Включително и
затова правителството в Украйна, подложено на този гигантски натиск, в крайна сметка да се престраши на сътрудничество с Русия", каза той.

Ще припомним, че украинските власти неведнъж са назовавали цената на въпроса. "Споразумението за асоцииране с ЕС ни дава десетгодишен преходен период за модернизация, за да произвеждаме конкурентоспособна продукция – обясняваше министър-председателят Микола Азаров. - Поехме задължението да въведем европейските стандарти за качество и европейско техническо регламентиране. Това налага колосални разходи. Господин Щефан Фюле, еврокомисарят по разширяването и европейската политика на добросъседство, трябва да се запознае с изчисленията на водещите икономисти у нас. Това прави към 150 до 165 милиарда евро по най-скромни пресмятания."

Азаров добави, че украинската страна е отправила към европейските си партньори молба за финансова помощ с оглед осъществяването на тези програми. В отговор ЕС е предложил да отпусне на Киев за седем години като компенсация на разходите един милиард евро.

Същевременно Украйна остава все тъй обвързана с Русия, включително и с дългове. Нещо, което недвусмислено припомни на 26 ноември руският президент Владимир Путин при посещение в Италия. Според него украински предприятия дължат на четири руски банки - "Газпромбанк", "Сбербанк", ВЕБ и ВТБ, над 20 милиарда долара и около 280 милиарда рубли (близо 8 милиарда долара).

"Тези 20 милиарда долара плюс още 8 милиарда плюс още 2 милиарда долара, платени за транзит - всичко това са кредити или квазикредити", заяви Путин.

Както отбелязва президентът на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов, всички числа, споменавани в започналия пазарлък между желаещите да придърпат Украйна, ще бъдат доста условни. "Днес Украйна е продънена кофа; колкото пари и да наливаш, по-добре няма да стане - казва той. - Сега страната на практика няма конкурентоспособна промишленост. Металургията й е съветска, машиностроенето също. А трябват и сериозни инвестиции в другите сфери."

Според него вече става дума за по-мащабни вложения. "Ако говорим за моментни нужди, 20 милиарда долара ще са напълно достатъчни за една година - продължава той. - Глобални средства обаче няма да отпуснат нито ЕС, нито Русия, камо ли щом става дума за десетки и стотици милиарди евро или долари."

Симонов впрочем не изключва Русия да склони на известни преференции, доколкото въпросът е по-скоро политически. Москва например би могла да опрости глобите за недовзети количества газ - към 10 милиарда долара. Може да обещае отстъпки в цената на газа - ако приемем като базова 250-260 долара за хиляда кубика, това прави още 4-5 милиарда долара. Плюс натрупаните вече дългове - близо 30 милиарда долара. Значи общо около 45 милиарда долара. А стига да има политическа воля, тези суми може и да нараснат.

Според Александър Разуваев, директор на аналитичния отдел в компанията "Алпари", ако пожелае, Русия би могла да компенсира всички разходи на Украйна. "Какво са тези 160 милиарда евро? Горе-долу толкова изкарва годишно "Роснефт" или "Газпром" - отбелязва той. - Докато няма още "Южен поток", Украйна с транзитните си мощности е изгодна за Русия." А че самата Русия трудно си връзва бюджета, това не е проблем, щом иде реч за геополитически въпроси. Проблемът е ще решат ли руските власти да зарадват съседа с толкова щедър подарък.
 

(БТА)