Путин да нахлуе в Украйна? Малко вероятно е

Последният изблик на проруски сепаратизъм в Източна Украйна отново предизвика страхове, че апетитът на Москва за анексиране на територии няма да се задоволи с Крим, пише ДПА.

Правителството в Киев активно популяризира този сценарий. Изпълняващият длъжността министър-председател Арсений Яценюк каза в понеделник, че протестите в Харков, Донецк и Луганск са част от руска спецоперация, която цели да се проправи пътят за ново военно нашествие.

Москва отрича яростно да има такива намерения и отхвърля твърденията, че струпва големи военни сили по границата си с Украйна.

Едно военно нахлуване в континентална Украйна крие непредвидими рискове, казват те. Не на последно място, защото се смята, че за разлика от Крим народната подкрепа за присъединяване към Русия или поне за отделяне от Киев е много по-ниска в източните райони на страната, които от много отдавна са украински.

За сравнение - Крим е бил част от Русия, преди съветският лидер Никита Хрушчов да го "дари" на Украйна през 1954 г. "Случаят с Крим си беше анексиране. Едно нашествие в Източна Украйна би означавало разпадане на европейска страна", заяви за ДПА Алексей Малашенко от Фонда "Карнеги" в Москва.

Друг фактор, който Русия със сигурност ще вземе предвид, е, че Украйна може да не се бори сама, макар да не е член на НАТО. Въпреки че НАТО като организация няма да защитава Украйна, в подкрепа на страната може да се оформи военна подкрепа извън Алианса, както стана по време на воденото от САЩ нашествие в Ирак през 2003 г.

"Мога да си представя появата на някаква коалиция на желаещите", заяви Малашенко.

Освен това протестите в Източна Украйна са далеч от мащаба и степента на насилие, които видяхме по време на антиправителствените протести в Киев, довели до свалянето от власт на президента Виктор Янукович в края на февруари.

Въпреки че издигнаха барикади от гуми и бодлива тел, които напомнят на тези в украинската столица, демонстрантите в Донецк и Харков не наброяваха повече от 2000 души. А и така силно изтъкваните декларации за суверенни "народни републики" от онзи ден в двата града бяха направени на доста по-малобройни импровизирани събрания.

От своя страна твърденията на Киев, че руската Федерална служба за сигурност координира протестиращите, не бяха подкрепени от конкретни доказателства. Всъщност има по-малко индикации за намеса на Москва, отколкото в случая с Крим, където събитията се развиха бързо, след като руски войници без отличителни знаци окупираха стратегически обекти на полуострова, няколко дни след смяната на властта в Киев.

Според Малашенко фактът, че нито един руски депутат досега не е отишъл в Източна Украйна, показва, че няма план за анексиране. Миналия месец десетки народни представители посетиха Крим, за да подкрепят публично етническите руснаци в областта.

Но въпреки това сегашната ситуация поставя руския президент Владимир Путин пред труден избор. "Ако се намеси, ще е смятан за агресор. Ако не се намеси, ще изглежда слаб", каза Малашенко.

С тази дилема може да се обясни вчерашното искане на руския външен министър Сергей Лавров, който заяви, че представители на "Южна и Източна Украйна" трябва да бъдат включени в преговорите за уреждане на политическата криза.

Украинското външно министерство съобщи, че в разговорите трябва да могат да участват само официални държавни представители.

Москва многократно повтори искането си Украйна да стане федерална държава, като обяви неутралитет - искане, което Киев и западни правителства отхвърлят като ограничение върху суверенитета на страната.

Тези различия сигурно ще затруднят диалога, както в подготвителния период преди президентските избори в Украйна на 25 май, така и след тях.
 

(БТА)