С Украйна Русия вбива клин между САЩ и Европа

Кризата в Украйна дава на Русия възможност да вбие клин между САЩ и Европа, докато западните сили се опитват да се справят с изпитващо затруднения търговско споразумение и да решат как да направят по-ефективна изпитващата недостиг на средства НАТО, пише Лара Джейкс от Асошиейтед прес.

Западът от години притеснява Москва, предлагайки на бившите съветски републики членство в икономически и военни съюзи, подкопавайки амбициите на руския президент Владимир Путин да изгради регионална икономическа сила, която да съперничи с ЕС, и да разшири военното си влияние в бившия Източен блок.

Но острите разделения между САЩ и ЕС по въпроса колко строго да бъде наказана Русия за намесата й в Украйна дадоха на Москва шанса да обърка единството на Запада по други ключови геополитически и дългосрочни стратегически въпроси. В същото време, докато Западът отхвърля подхода му към световните проблеми, тази седмица Путин е в Пекин, получавайки подкрепа от президента на Китай Си Цзинпин.

В интервю миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров заяви, че САЩ държат ЕС "на къс повод". "Истинската цел на Съединените щати е да не оставят европейците да продължат сами", заяви Лавров пред Телевизия Блумбърг в Москва.

Чиновниците във Вашингтон и Брюксел настояват, че като цяло са на едно мнение как да ограничат предполагаемата намеса на Русия в работите на Украйна. В края на миналата седмица високопоставени американски и британски дипломати заплашиха отново да наложат санкции на руски предприятия, финансовия, енергийния и минния сектор, ако Москва попречи на президентските избори в Украйна тази неделя.

"Винаги е изкушаващо да се разделя, да се създаде разделение между ЕС и САЩ", казва Жоау Вале де Алмейда, посланика на ЕС в САЩ. "Нашата работа е да попречим това да се случи, да останем единни и да се фокусираме върху това, което споделяме, а аз мисля, че що се отнася до Украйна, пеем една и съща песен. Искаме да запазим териториалната цялост на Украйна, суверенитета й; искаме да помогнем на Украйна да стане пълноценна, просперираща държава; искаме да открием дипломатическо решение. Не мисля, че някой може да ни раздели по този въпрос".

Въпреки това тлеещото напрежение между САЩ и ЕС беше очевидно от месеци.

Германия и Франция отхвърлиха секторните санкции, ако преди това не се направи нов опит за диалог между украинското правителство и проруските сепаратисти в източната част на страната - стъпка, която получи хладна подкрепа от САЩ. ЕС може да наложи санкции само с единодушно решение на всичките 28 страни членки, а администрацията на Обама от месеци подтиква Европа да подкрепи плановете на САЩ за по-тежки санкции срещу Москва.

Чиновниците казват, че Путин поддържа приятелски отношения с германския канцлер Ангела Меркел. В същото време Франция продължава изпълнението на договора на стойност 1,2 милиарда долара за продажба на военни кораби на Русия.

Напрежението стана очевидно през февруари, малко след като размириците в Украйна достигнаха върха си, а правителството в Киев беше свалено. Подслушан телефонен разговор, публикуван в YouTube с руски субтитри, показа как помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд използва просташка обида по адрес на ЕС, недоволна от темпото на европейската помощ за Украйна. По-късно Нюланд се извини, а Държавният департамент описа инцидента като "нова най-ниска точка в руските техники за шпионаж".

ЕС беше далеч по-предпазлив за налагането на санкции на руската икономика и енергетика, отчасти поради отдавнашните търговски връзки между Москва и европейските страни.

Европа е най-големият търговски партньор на Русия, поради което има огромно влияние върху нестабилната руска икономика. Но някои европейски страни се колебаят да подкопаят собствената си финансова стабилност и да заплашат главния си източник на енергия, като наложат тежки санкции на Москва.

Но лидерите на западните сили освен това се стремят да завършат отложеното трансатлантическо търговско споразумение, което ще сближи ЕС и САЩ.

Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство има за цел да засили търговията в някои от най-новите страни членки на ЕС, включително Румъния, България, и няколко други бивши съветски съюзни държави, които Путин искаше да включи в регионалния икономически алианс - Евразийския съюз, който той се опитва да създаде.

Путин се надява, че подобен съюз ще съперничи на ЕС. Той се опита да подмами бившите съветски републики в него с евтина енергия и заеми, докато освен това разширяваше руското военно присъствие в тези страни. Украйна заемаше централно място във визията на Путин за Евразийски съюз и той предложи на бившето проруско правителство в Киев заем от 15 милиарда долара миналата година, за да се откаже от търговско споразумение с ЕС.

Това доведе до сегашните вълнения в Украйна, която не е член на ЕС, но се опитваше да даде тласък на своята затъваща икономика чрез засилване на връзките със Запада.

"Предвид сегашното предизвикателство, пред което е изправена Украйна, мога да видя защо Русия би била загрижена за това", заяви конгресменът от Камарата на представителите на САЩ Джим Коста, който се бори за подписването на търговското споразумение между Русия и САЩ. "Икономиката им и всичките им усилия да създадат федерация се сриват пред очите на Путин".

Путин е проявявал раздразнение и към НАТО, когато Алиансът предложи членство на бивши съветски републики.

Русия не иска НАТО да има трайно присъствие на границите й, където западни войски могат да бъдат разположени за военни учения. Бившите съветски държави, които стават членове на НАТО, освен това ще купуват повечето си военно оборудване от други страни от НАТО, вместо да останат зависими от Русия за оборудването си.

Лавров заяви, че Русия би била "категорично против" присъединяване на Украйна към НАТО.

В момента НАТО обсъжда какви трябва да бъдат нейните отговорности и колко време и усилия да се използват за отговор на Русия. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен нарече кризата в Украйна "призив за събуждане" за страните членки.

Четири страни от бившия Източен блок, които сега са членки на НАТО - Естония, Латвия, Литва и Румъния - вече обещаха да увеличат разходите си за отбрана. А НАТО засили въздушните си патрули и военноморско присъствие в Естония, Латвия и Литва - които са бивши съветски републики - като пряко следствие от размириците в Украйна.

"Изглежда се полагат усилия да се принуди Украйна или тези други страни да избират между Изтока и Запада - на практика опит да се изолира или изключи Русия", заяви Джеймс Ф. Колинс, бивш посланик на САЩ в Русия, който ръководеше дипломатическите отношения с всички бивши съветски републики от 1997 до 2004 година. "Ние винаги сме казвали "О, не, не се опитваме да направим това", но както Путин го вижда, точно това се случва. Той не иска да вижда придвижването на тези институционни структури на изток".
 

/БТА/