Сривът на рублата е изпитание за Путин

Централната банка на Русия повиши основната си лихва до 17 процента и руснаците вече се чудят дали добрите времена на президента Владимир Путин не са отминали, пише "Гардиън".

Вестникът припомня, че вчера Белият дом е засилил икономическия си натиск върху Русия, като е обявил, че ще подпише приетия от Конгреса законопроект за разширяване на санкциите срещу Москва и за допълнителна помощ за Украйна.

Това стана в момент, когато инвеститорите са в паника и губят доверие в руската валута. Всички сега се питат докъде ще стигне сегашният срив на рублата.

Повечето анализатори настояваха, че въпреки понижените цени на петрола и санкциите Русия разполага със значителни резерви в чужда валута и други средства, за да преодолее бурята, но вместо това валутата се срина повече, отколкото някой е очаквал, отбелязва "Гардиън".

"Индипендънт" пише, че ако правителството и централната банка на Русия съумеят да запазят доверието на обществеността, министерството на финансите ще съумее да излезе от затрудненото положение.

Според "Дейли телеграф" обаче има риск Русия да стигне до крах в съветски стил на фона на неуспешните мерки за защита на рублата. Вестникът посочва също, че след като години наред президентът Владимир Путин твърдеше, че САЩ са "хартиен тигър", сега Кремъл се изправя лице в лице с катастрофалните последствия от това, че нахлу в Украйна и промени със сила границите на Европа. Изданието отбелязва, че Вашингтон трябва да действа внимателно, защото би било голяма геостратегическа грешка да се притиска прекалено много ядрена сила като Русия.

"Уолстрийт джърнъл" подчертава, че сривът на рублата е изпитание за Путин.

Според "Вашингтон пост" сега Русия я очакват най-сериозните икономически трудности за 15-те години управление на Путин.

Инвеститорите бързо губят доверие в основните институции на страната, а вчерашните мерки на руската централна банка да повиши основната си лихва съживиха спомена за финансовата криза от 1998 г., когато Русия фалира поради дългове и хиперинфлация и бяха унищожени спестяванията на цяло поколение, пише вестникът.

Той припомня обаче, че благодарение на добрите цени петрола Путин прекара доста от ранните си години във властта в изграждане на институции, които да съхранят финансовата стабилност и в резултат Русия разполага с много повече ресурси от края на 90-те, включително с четвъртите по размер в света валутни резерви (416 милиарда долара към началото на декември).

Руската икономика към момента не е заплашена от ликвидна криза, нито пък страната е изправена пред повторение на 1998 г., когато правителството не можеше да си плаща дълговете, пише "Ню Йорк таймс", позовавайки се на икономисти и анализатори.

Но мнозина признават, че със светкавична скорост може да се разрази финансова криза, ако световните пазари, които вече и без това не вярват на Кремъл, загубят доверие в способността му да ограничи щетите. Вестникът допълва, че със сигурност предстоят още икономически сътресения, като голяма част от дебата се фокусира върху това колко дълбока би била рецесията.
 

/БТА/