Дипломатът Меркел - усилията трябва да дадат бърз резултат

Войната в Украйна е взривоопасна, също както и кубинската „ракетна“ криза през 1962 г., която почти се превърна в ядрена война. Тя също така е по-опасна, отколкото конфронтацията за преоръжаването 20 години по-късно, когато най-малкото Москва смяташе, че е в близост до война. И двата пъти ставаше дума за това дали Западът ще се подаде на изнудване, пише в свой анализ Die Welt.

Средствата за това обаче бяха само руски ракети, които можеха да бъдат предоговорени. Нито една страна не е трябвало да се откаже заради това от запазването на статуквото, от собствена територия или от собствените си принципи. Днес обаче в Украйна става дума точно за това - за промяна на статуквото, границите и принципите.

Руският политически елит смята, че главният победител от Втората световна война е бил подлъган след 1989 г. с плодовете на победата си. Стратегическият аванс в Европа и политическата световна известност са изгубени, руската зона е разделена и разпокъсана. Твърди се, че най-късно до есента на 2017 г. - тоест на 100-годишнината от Октомврийската революция, Владимир Путин възнамерява да си възвърне поне онези рускоговорящи области, които не принадлежат към НАТО - повечето от тях са в Украйна, Молдова, както и части от Грузия.

На свой ред американският политически елит смята, че с поведението си сега Путин мами САЩ с плодовете на победата през 1945 г. По онова време Вашингтон не е поискал нито някакви региони, нито репарации. Онова, което са поискали САЩ, е основаването на Организацията на обединените нации. От американска гледна точка с кризата в Украйна Путин разбива тяхната харта. Русия е напът да унищожи ООН – единствената награда на Америка за победата в продължилата четири години световна война.

Този път спорът между Москва и Вашингтон е за много повече, отколкото само за ракети, които могат да се предоговорят. Става дума за собствения им фундамент, в основата на който е Европа. По време на посещението си в Мюнхен американският вицепрезидент Джо Байдън не остави съмнение в това – който убеди Европа, ще спечели тази конфронтация, а Ангела Меркел е най-важният европейски лидер в това отношение.

Тя разкрива, че може да разбере гледната точка на Америка. „Да, Русия наруши Устава на ООН. И да, тя ще наруши и Будапещенския договор за гаранция на украинските граници - споразумение, което е условие за присъединяването на Киев към Договора на ООН за ядрено неразпространение“, заяви Меркел по време на конференцията за сигурност.

Но същевременно Меркел иска да предотврати избухването на нова Студена война в Европа. Тя намеква, че Западът трябва да изчака ефекта на санкциите по отношение на Русия и да приеме условно последствията от тях и създалото се положение, без да признава анексирането на територии.

Замразяването на конфликта без да се даде право на самоопределяне на живеещите там - това звучи очевидно решение, но и е почти капитулация. Има редица страни в света, чиито модел на населението е подобен на този в Украйна и при които прикритата подкрепа от страна на съседни държави на сепаратисти може да има значителни последици. Според Die Welt сега в Източна Украйна Путин тества как би реагирала НАТО, ако живеещите в балтийските държави руснаци се вдигнат на оръжие, а Москва отрече всякакво участие.

Затова някои американци възнамеряват с доставките на оръжие за Украйна да спрат сепаратистите и да принудят Путин да покаже истинската руска намеса - или чрез участие в реални преговори, или чрез открита подкрепа за сепаратистите, например чрез военно нашествие. Тогава играта на Путин няма да проработи, поне не в Балтийските страни. Недостатъкът на този подход би бил ескалация, която потенциално може да достигне измерението на Кубинската криза.

Ангела Меркел иска да избегне това на всяка цена, нейната цел е да държи ЕС единен. Само тя може да постигне това, защото е безалтернативен преговарящ. Барак Обама я подкрепя, като засега не одобрява поисканите от Конгреса на САЩ "средства за сигурност" за Киев.

Въпреки това Меркел е под натиск. Тя убеждава Запада да не е нетърпелив, но нейните дипломатически совалки трябва да доведат до повече резултати, отколкото утвърждаването на споразумението от Минск за прекратяване на огъня, което така и не влезе в сила.  

Още подобни анализи четете в Investor.bg