Изтеглят ли се оръжията от фронта в Украйна?

Контактната група за уреждане на конфликта в Украйна се договори за изтегляне на танковете и оръжията с калибър под 100 мм от разграничителната линия между страните в конфликта. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) обаче не потвърждава, че изтеглянето на въоръженията, обявено от сепаратистите, се извършва в действителност, пише руският в. "Комерсант".

Самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република заявиха още на 19 юли, че едностранно са започнали да изтеглят от фронтовата линия оръжията с калибър до 100 мм под надзора на наблюдатели от ОССЕ. Отцепниците изразиха надежда, че Киев ще последва примера им.

Мисията на ОССЕ в Украйна обаче не потвърди, че обявеното изтегляне наистина се извършва. На 20 юли нейният ръководител Александер Хуг заяви пред ДПА, че е регистрирано "по-интензивно" придвижване на оръжия, което обаче "не говори за изтегляне". Хуг изрази надежда, че това все пак ще стане "под двустранен контрол" след подписване на споразумение, добавя изданието.

Според московския политолог Ростислав Ишченко, говорил пред "Аргументи и факти", може обаче да последва нова заповед за щурм срещу сепаратистки Донбас.

"Колкото по-остър е конфликтът, толкова по-големи са шансовете на президента (Петро Порошенко) да се задържи на власт. В мирно време той ще бъде уязвим пред вътрешноукраинските си врагове, които вече имат оръжия. Все повече хора ще питат кой и как продължава да ограбва Украйна, защо обикновените хора живеят все по-зле", обяснява аналитикът.

По думите му обаче Киев иска да има възможност да обвини за подновяването на конфликта сепаратистите, "а още по-добре Москва".

Руският коментатор Алексей Чеснаков не вярва, че войната ще бъде подновена. Той предполага, че киевските политици увъртат с изпълнението на Минските споразумения само с една цел: "да оформят в бъдеще отказа си от Донбас като анексия от страна на Русия, да се представят за жертва и да получат от западните спонсори още малко пари", пише "Аргументи и факти".

В най-скоро време Украйна се кани да създаде система от сили за териториална отбрана. Медиите вече я кръстиха партизанска армия - става дума в селищата да се формират бойни отряди, пише "Независимая газета".

Киев започна да обсъжда идеята още преди година. Връщането й на дневен ред идва оттам, че според украинската власт зоната на бойни действия може да се разшири. Отправна точка към нова фаза на войната според Киев може да стане евентуално решение на Съвета за сигурност на ООН да бъде създаден международен съд, който да разследва делото за боинга, свален преди година в Донбас, се казва в материала.
Всекидневникът цитира интервю на президента Порошенко, заявил, че бойните действия в Донбас се засилват и по данни на разузнаването "ще има нахлуване" в Украйна.

Това не означава, че Русия ще обяви на Украйна война, което би донесло политически рискове, коментира пожелал анонимност украински експерт.

Ситуацията според него няма да се промени и "ще продължи т. нар. хибридна война - може да се активизират нещата в Донбас и да започнат диверсии в други региони от страната", но "противникът да развие дейност вече в нови мащаби - натрупал е достатъчно сили и средства".

Нито заседанията на Контактната група, нито преговорите в "нормандската четворка" (Русия, Франция, Германия и Украйна) успяха да премахнат разногласията в тълкуването на ред положения от мирните споразумения, подписани в Минск. Това е фонът, на който Киев предвижда да създаде сили за териториална отбрана. Те ще влязат в действие, ако бъде окупирана територията на Украйна или част от нея, цитира вестникът изявление на един от авторите на проекта, украинския депутат Иван Виник. Текстът е разпратен за разглеждане в комисиите на Върховната рада, допълва "Независимая газета".
 

/БТА/