Адът, за който и Данте не би си помислил

Един час след началото на концерта на Eagles of Death Metal атмосферата в зала "Батаклан" е дива и ентусиазирана. Групата е приключила с парчето си "Запази молитва" и се готви да започне с песента "Целуни дявола".

Сега имената на тези песни звучат като зловеща ирония, но тогава залп от изстрели се слива с барабанния ритъм. Шумът от оръжията заглушава силната музика, разказва да ужаса "Дейли Мейл".

Много хора сред тълпата крещят, поощряват и мислят, че това е пореден пиротехничен трик. Дори, когато трима мъже нахлуват през вратите с полуавтоматични оръжия и амуниции, някои все още си мислят, че това е част от шоуто.

Джулиан Дорио обаче инстинктивно усеща какво трябва да направи. Въпреки че е заслепен от светлините на сцената, той се скрива зад барабаните си. Други двама членове на бандата също падат на пода. Въпреки това китаристът остава зад микрофона си. Сякаш е парализиран от сцената, която се разиграва пред него.

Всичко това се случва около 21:40 в залата "Батаклан", едно от най-оживените места в Париж. Стотици хора са дошли да се позабавляват на концерта на калифорнийската група, която е на европейско турне. А накрая всъщност се разиграва един Ад, за който и Данте не би се сетил да пише.

Ад, в който дори най-малкото движение може да се окаже смъртна присъда - тиха молитва, нервно притреперване - може да се окажат фатални. Ад, в който рок фенове в инвалидни колички стоят безсилно в тях.

Сред първите покосени са онези най-близо до входа и тези на бара. За секунди стрелбата се засилва и заехтява отвсякъде. Хората падат като домино.

Залата е относително малка и много от 1 500-те фенове са застанали толкова близо един до друг, че онези, които са били застреляни не успяват дори да паднат на земята. Живите ги подпират и подгизват в кръв.

"Аллах Акбар!", крещят терористите. Призив, създаден да величае техния Бог, а сега е просто мантра за убийство. "Това е за Сирия!", крещи един от тях на безупречен френски. "Оланд е виновен!" Никой не се и съмнява кои са убийците и за какво са дошли.

Докато оранизираните терористи заемат позициите си - един на балкона, другите долу. Хората падат на пода. Някой едва се осмеляват да дишат. Други се пресягат за телефоните си, за да прошепнат или напишат съобщения до любимите си хора.

89 фенове никога не напускат този концерт. Стотици други са ранени тежко. Някои от тях се спасяват и успяват да избягат от залата.

Сред жертвите е Ник Алекзандър, 36-годишен мъж от Колчестър, обичан сред средите на хеви метъла. Той е отговарял за постерите и тениските. Той е там с приятелката си Хелън Уилсън, кото е била простреляна в двете бедра, но оживява. "Беше касапница!", казва тя от болничното си легло.

"Когато някой почнеше да тича, те стреляха по него, затова легнахме на земята. Те стреляха по всички!", казва още Хелън.

Час и 40 минути продължава касапницата. Хелън си спомня как инвалидите, които са били в специално обособена зона, са били сред първите жертви. Те са разстреляни от упор.

"Кой ще обича Дявола? Кой ще пее песента му?" Това е част от текста на песента, която Eagles of Death Metal, която е звучала, когато първите куршуми засвистяват. Сега знаем.