Човек, научен да убива, вече никога няма да е нормален човек!

Преди 27 години – на 15 февруари 1989 г. ограниченият контингент на войските на Министерството на отбраната и КГБ на Русия напусна Афганистан. За 10 години тази война отне живота на над 15 000 съветски войници. Над 11 000 останаха инвалиди. Всеки, минал през тази война, я е запомнил по своему. За едни тя е била приключение, за други – най-страшното изпитание в живота им. А за трети тя е била просто работа. Лента.ru разговаря с военни, били в Афганистан, за това как си спомнят войната.

Снимка: Юлия Лисняк Павел Кулев, Екатеринбург, полковник от запаса от ГРУ През 1984 г. служех в 9-а бригада със специално предназначение в Кировоград. Извика ме началникът на щаба на бригадата и предложи да замина да служа в Афганистан. Някои се отказаха, но аз дори нямах подобни мисли. За офицера е много полезно да изпита в бойна обстановка това, за което е учил. На втория ден от пристигането в Афганистан ме изпратиха в Газни във 2-ри мюсюлмански батальон, 177-и отряд. В моята рота бяха основно узбеки, казахи, един таджикистанец. Войниците бяха добросъвестни, изпълнителни. По време на моето командване аз не загубих нито един човек, с което се гордея. Това е най-голямото постижение. На третия ден след пристигането си видях какво е това война. Поставиха ни задача: да пленим Ахмад Шах Масуд. Естествено, вдигнахме рамене. Дори на новака му беше ясно, че да плениш Масуд, който има хиляди бойци в Паджшер, а свръхсложна задача. Но заповедта си е заповед.

6 / 9

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→