Ще останат ли запушени каналите в Англия след Brexit-а?

Европейските граждани могат да живеят и работят навсякъде в Съюза. Във Великобритания обаче сега това право е поставено на карта. Дали страната печели или губи от пришълците си зададе въпроса германският "Spiegel".

Когато страната му се присъединява към ЕС Пьотър Виневски напуска Полша. Писнало му от недостига на пари, лошата работа, прогнилата здравна система. Сега той живее в Лондон, в полския квартал на Саут илинг роуд, недалеч от летището. Работи като стъклар, а жена му Каролина управлява магазин за полски специалитети.

В живота на семейство Виневски не всичко е идеално, но е много по-добре отколкото в Полша. 44-годишният мъж разказва, че е благодарен за това, че пред него цяла Европа е била отворена, че е имал възможността да направи избора да се премести, за да търси щастието си и в крайна сметка да го намери в Лондон.

На 23 юни британците ще гласуват в референдума, който може да има големи последици за хора като Пьотър Виневски. Ако Великобритания реши да напусне ЕС, то на карта е поставена една централна европейска ценност - правото на всеки европейски гражданин да живее и работи навсякъде на континента, пише БТА.

Свободата на движение на работниците е сред основните идеи, залегнали в Римските договори, от които води началото си ЕС. Сега либертариански настроените британци могат да разклатят този принцип. Пропагандаторите на Брекзит като бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, министъра на правосъдието Майкъл Гоув и министърката на труда Прити Пател искат да ограничат имиграцията в Обединеното кралство. Те превърнаха вота за Брекзит в гласуване срещу свободата на европейските работници.

"Ако бях британец, щях да гласувам за Брекзит"

Въпреки че Джонсън и съмишлениците му преследват една крайно неевропейска идея, те имат много поддръжници сред сънародниците си.

Към момента във Великобритания работят близо 2,1 милиона граждани на други европейски страни. Над 750 000 от тях са поляци, увеличава се броят на българите и румънците. В градовете расте недостигът на жилища, здравната система е претоварена, а в ресторантьорството и сектора на предоставяне на грижи служителите се оплакват от засилваща се конкуренция от хора, съгласни да работят с по-ниски възнаграждения, както и от влошаващо се качество на услугите.

Британското правителство от години обещава да ограничи имиграцията и да овладее последиците й, но засега постига малък успех. Затова увеличаващият се брой на имигрантите е стряскащ не само за мнозина британци. Някои от жителите на Саут илинг роуд също проявяват разбиране към аргументите на Джонсън и компания.

"Ако бях британец, аз също бих гласувал за Брекзит", казва 38-годишният Яцек Валотка, едър поляк със спортно яке, който работи като шофьор на автобус.

"Всяка държава трябва да реши сама за себе, колко имигранти иска, а извън ЕС правителството би имало по-голям контрол по този въпрос", посочва той.

Валотка няма притеснения за референдума. "От осем години съм в страната", казва той, а според законодателството който е работил във Великобритания пет години, може да кандидатства за британско гражданство и ако го получи, да не се страхува, че ще бъде изгонен. Валотка обаче се притеснява за свои приятели, които от неотдавна са в страната.

Завръщането на полските водопроводчици

Отказът от свободата на движение на работниците от страна на Великобритания би бил тежък удар за Европа. Когато на 1 май 2004 година Полша и още седем източноевропейски страни се присъединиха към ЕС, Великобритания бе сред едва трите "стари" членки, които веднага дадоха на новите европейски граждани неограничен достъп до трудовите си пазари. Германия, например, направи това едва през 2011 година. При евентуален Брекзит ЕС може да загуби едни от пионерите на общия трудов пазар.

Десните популисти възраждат един страх, който е поне толкова стар, колкото източното разширяване на ЕС. Малко след присъединяването на страни като Полша, Чехия и Унгария към ЕС през 2004 година, френското сатирично издание "Шарли ебдо" публикува карикатура на полски водопроводчик. Тя бързо стана символ на растящия страх от наплива на евтина работна ръка от Източна Европа, за която се предполагаше, че застрашава да превземе трудовите пазари на Западна Европа.

Свободата на движение на работниците в Европа и непрекъснатото разширяване на ЕС наистина донесоха промяна. В много западноевропейски страни броят на гражданите на други членки на ЕС силно се увеличи и действително бе пропусната възможността, особено от британското правителство, да ангажира правилно населението по въпроса за миграцията и да смекчи някои социални ефекти.

Сега Борис Джонсън и Брекзит-приятелчетата му обещават това да бъде поправено. Те искат да въведат нещо като точкова система - ще се изискват университетско образование и трудов стаж, чрез което в страната ще бъдат допускани висококвалифицирани имигранти. Представители на икономическите среди протестират срещу подобни предложения. Британският трудов пазар все още има нужда и от много работници за нискоквалифициран труд - най-вече в хотелиерството и производството.

Какво дават в замяна имигрантите на британците

Според възгледите на привържениците на Брекзита хора като стъкларя Пьотър Виневски и шофьора на автобус Яцек Валотка са тежест за Великобритания. Според възгледите на повечето икономисти обаче те са богатство. Множество имигранти работят като самонаети и от много години примерно си плащат данъците.

Според британската статистическа служба броят на работниците от други членки на ЕС във Великобритания от 2013 година се е увеличил със 700 000. През същия период близо 1 000 000 британци са си намерили нова работа. Според същата статистика само през данъчната 2013/2014 година имигрантите от ЕС са внесли в държавната хазна 3,2 милиарда евро повече, отколкото са получили като социални плащания.

Ако се вярва на тези цифри, то в крайна сметка историята на свободата на движение на работниците за Великобритания е успешна. За Пьотър Виневски във всеки случай е и той не възнамерява лесно да се откаже от късмета си. "Ще остана тук, докато се чувствам добре дошъл", казва той.

За момента е така. Въпреки популистите.