Той нямаше да успее без помощта на един... белгийски просяк

Млад мъж от Сърбия, току-що завършил медицина в Белград, се опитва да намери по-добър живот в сърцето на Европа. Той нямаше да успее без помощта на един белгийски просяк.

Хирургът Деян Изгаревич разказва историята си пред сръбския вестник "Политика":

"Мислех, че като завърша медицинския факултет през онази 2000 г., ще бъда на върха на щастието, защото не беше лесно да завършиш навреме през 90-те години на миналия век. Излъгах се. Едва тогава разбрах, че това беше най-голямото разочарование, защото очакването, че като млад лекар ще започна да се усъвършенствам и да работя това, за което съм учил, беше заблуда.

Решавам да отида в Западна Европа и да се пробвам в някоя чужда страна, която може би ще ми даде шанс за работа и обучение. Поне да опитам, така че през 2017 г. да не съжалявам, че не съм опитал. Успявам да получа виза и пристигам в Белгия, без да зная език. Бях много щастлив, когато успях да си намеря евтино добро жилище близо до центъра на Брюксел. Скоро обаче се усетих, че в Западна Европа най-евтините жилища са в центъра на града, а това, което си струва, се намира на периферията на десетина километра от центъра.

Започва интензивно учене на език и търсене на възможности да ми бъде призната дипломата от Медицинския факултет. Настъпи онази 2002 г., овладях езика, но не успях да прескоча стената, с която се сблъсквах при търсенето на възможност за признаване на дипломата. Тогава започнах да се пречупвам и да мисля за връщане в Сърбия, защото не съм учил толкова години, че да работя нещо друго.

И точно по това време в сградата, в която живеех, собственикът даде една стая на човек, който през повечето време живее на улицата с кучето си и когото всички наричат "клошар". Той беше с дълга коса и брада, ходеше с мръсни дрехи. Беше висок, едър с наситено сини очи. Казвах му Франк.

"Докторе, можеш ли да ми дадеш две евро за бира", каза ми веднъж Франк. Дадох му...

На другия ден срещам Франк: "Добър ден, докторе, как сте?"

Отговарям му: "Моля те, не ми казвай „докторе".

"Защо, казаха ми, че си доктор".

"Лекар съм, но щом като нямам разрешително, тъй като не ми признават дипломата, не съм лекар", казах в отговор, а Франк мълчеше.

На другия ден, връщайки се в жилището си, видях бележка: "Драги докторе, по повод признаването на вашата диплома, утре имате среща в 14 ч. с госпожа Е.Е. на посочения адрес".

И досега е пред очите ми написаното на този лист хартия. Започвам нервно да го търся, няма го, чакам го до 2 ч. сутринта, той не идва в стаята си.

На следващия ден в 13 ч. решавам да отида при Е.Е. Докато пътувам, си повтарям думите, които искам да кажа. Пристигам на посочения адрес, нейното име е на табелката на вратата. Позвънявам веднъж дискретно и донякъде искам вратата и да не се отвори, защото как е възможно един "клошар" да ми уреди среща с Е.Е.  - един много ценен хирург.

За щастие вратата се отвори и човекът, който ми отвори, тихо каза: „Добре дошли, докторката ви очаква“.

Ако можеше земята да се отвори, сигурно щях да скоча.

Тя ме изслуша и още на следващия ден имах насрочена среща с декана и председателя на комисията, който дава специализации, в Хирургията. Признаване на дипломата, тоест един огромен изпит за проверка на моите знания, е насрочен за след три месеца. Вяска сряда асистирам на Е.Е. в частната клиника, за което адекватно ми плащат. Ако тя беше казала аз да й плащам, щях да й плащам.

Животът ми се коренно се промени. Но месеци наред не спях по повече от 5 часа. А Франк повече не го видях. В свободното си време ходех из улиците на Брюксел и го търсех.

След три месеца успявам дипломата ми да бъде призната и получавам специализация в хирургията. И така след 5 месеца, една сряда, по време на операция с Е.Е. успявам да я попитам: "На мен Франк ми помогна... опитвам се да го намеря, но не успявам, кой е Франк?"

Е.Е. Тихо ми отговори: "Франк, неговият баща, дядо и прадядо са от едно много авторитетно белгийско семейство. Всички са архитекти по професия. Франк преживя семейна трагедия, при катастрофа изгуби съпругата и детето си. Тогава взе кучето си и напусна дома си. Никой не го беше виждал пет години. Когато се появи на вратата при мен, ме помоли да ви помогна, все едно сте ми син. И от любов към неговото семейство не можех да откажа".

Изминаха осем години от онова време, завърших с най-високи оценки хирургия в Белгия и Франция.

Работих в най-добрите болници, специализирани за трансплантация на органи. Назначиха ме за шеф на спешния център в хирургията. Всичко това, което със сигурност нямаше да постигна в Сърбия, го постигнах като чужденец в Европа.

Не съм виждал Франк от 2012 г. Веднъж, минавайки по една оживена улица в Андерлехт, с крайчеца на окото си забелязах Франк с дългата бяла коса да слиза по стълбите към метрото. Спрях колата насред улицата и се затичах към метрото. Чух звука на тръгващия влак на метрото, но се надявах той да е в обратната посока. Излъгах се, Франк и тогава успя да изчезне.

В живота никога не знаете кой кой е и кой може да ви помогне. Ако не можете да помогнете, не пречете и никога не подценявайте когото и да е, дори онзи, който спи на улицата.

Животът ми се промени, когато Бог ми изпрати един такъв човек.

Франк, благодаря ти, никога няма да те забравя", завършва писмото.