Украйна се изпокара със съседите, рискува да пострада

След три години безпрецедентна криза в контактите с Москва Украйна е в хладни отношения и с други свои съседи, подразнени от втвърдяването на националната й политика, което има опасност да се отрази на европейската подкрепа за Киев, пише Франс прес.

Новата криза започна през септември, когато Киев прие закон за образованието, предвиждащ засилено обучение на украински в училищата.

Текстът предизвика протест почти у всички източноевропейски съседи на Украйна, които съзряха опасност да бъдат дискриминирани съответните малцинства. И те се присъединиха към критиките, идващи от Русия - свръхрядък случай, откакто Москва анексира Крим през 2014 г., а после избухна конфликтът между проруските сепаратисти и украинската армия.

Румънският президент Клаус Йоханис анулира насрочено посещение в Украйна, а унгарското правителство стигна и по-далеч: заплаши да блокира сближаването на Киев с Европейския съюз.

По-късно Киев и Варшава се спречкаха по повод масовите убийства, извършвани от украински националисти през Втората световна война.

Полша упреква Украйна, че не осъжда изрично тези действия. В тази връзка на двама служители от украинската администрация бе забранено да влизат в Полша, а външното министерство в Киев извика полския посланик.

Напрежението обхваща не само страни от ЕС - през ноември Беларус обвини в шпионаж украински журналист и обяви за персона нон грата украински дипломатически съветник.

В търсене на идентичност

Накрая, през ноември Сърбия извика за консултации посланика си в Киев, след като Украйна изрази тревога във връзка със сръбските "наемници", сражаващи се рамо до рамо с проруските бунтовници в източните региони на страната, където над 10 000 души са загинали след избухването на конфликта през 2014 г.

Според украински експерти напрежението идва от променения тон на Киев - впуснал се в търсене на нова постсъветска идентичност, той се стреми да налага свои виждания и в страната, и в чужбина.

"Украинците се мъчат да проумеят какви са всъщност и каква трябва да бъде националната им политика, което естествено води до напрежение, защото досега Украйна бе отпусната, вяла държава", обяснява Дана Гайдай, анализатор от киевския център "Нова Европа".

Откакто получи независимост през 1991 г., Украйна се луташе между Европа и Русия, а проевропейският протест на Майдана приключи с падане на тогавашния проруски режим и през февруари 2014 г. на власт дойдоха прозападни сили.

Малко след това Русия анексира Крим и в източните украински региони избухна война между Киев и бунтовници сепаратисти, подкрепяни военно от Москва според Киев и Запада. Тези събития силно активизираха украинците, доведоха до прозападен завой и необичаен прилив на патриотизъм и национализъм.

"Конфликтът с Москва изостри националното чувство и желанието да защитим украинския език", изтласкан на заден план през съветската епоха, подчертава Олександър Сушко от Международната фондация "Ренесанс" в Киев.

Някои виждат в напрежението между Киев и съседите му ръката на Москва - както например полякът Доналд Туск, председател на Европейския съвет, който се пита не съществува ли някакъв "план на Кремъл".

Двама висши дипломати от Украйна, пожелали анонимност, споделиха поотделно подобни мнения пред АФП. "При все че навярно не са замесени пряко, руснаците използват в игрите си напрежението" между Киев и съседите му, "защото печелят от него", коментира един от тях.

Това ново напрежение не е добре дошло за Киев, отслабен вече от кризата във връзките с Москва - подкрепата от западните му партньори за него е от ключово значение.

Малко е вероятно наистина Брюксел да вземе страната на европейските противници на Киев, но вземането на някои решения, изискващи консенсус между всички членки на ЕС - например удължаването на икономическите санкции срещу Русия, може би ще става "по-сложно", предупреждава Сушко.

Според него тази студена вълна между Украйна и съседните страни, където национализмът също е в подем, едва ли ще спадне скоро.

"Това не е просто епизод в двустранните връзки, а нова историческа фаза, идваща да смени периода след студената война, когато гледахме да забравим всичко, противопоставящо съседните народи и националните им идентичности - добавя Сушко. - И ето че махалото се връща."
 

/БТА/