В Габон назначиха генерал за временен президент

Лидерите на преврата в Габон назначиха генерал за временен президент, след като завзеха властта след оспорвани избори, на които за победител беше обявен президентът Али Бонго Ондимба, чието семейство управлява от 55 години.

Заявеният преврат предизвика осъждане от страна на Африканския съюз (АС) и тревога от страна на Нигерия за "заразителна автокрация" на континента, където от 2020 г. насам военни сили са завзели властта в пет други държави.

64-годишният Бонго, който пое властта от баща си Омар през 2009 г., е поставен под домашен арест, а един от синовете му е арестуван за държавна измяна, заявиха превратаджиите.

В драматично обръщение преди разсъмване група офицери обяви, че "всички институции на републиката" са разпуснати, изборните резултати са анулирани, а границите - затворени.

"Днес страната преминава през сериозна институционална, политическа, икономическа и социална криза", се казва в изявлението по държавната телевизия.

То беше прочетено от офицер, заобиколен от група от десетина полковници от армията, членове на елитната Републиканска гвардия, редовни войници и други.

Изборите "не отговаряха на условията за прозрачен, надежден и всеобхватен вот, на който толкова много се надяваше народът на Габон", се казва в изявлението.

"Към това се прибавя безотговорното и непредсказуемо управление, което води до продължаващо влошаване на социалното единство, с риск да доведе страната до хаос."

"Ние - Комитетът за преход и възстановяване на институциите (КПИ) - от името на народа на Габон и в качеството си на гарант за защитата на институциите - решихме да защитим мира, като сложим край на настоящия режим", се казва в него.

Арести

Телевизионни кадри показаха как началникът на Републиканската гвардия, генерал Брис Олигуи Нгуема, е триумфално издигнат от стотици войници под викове "Олигуи президент".

По-късно превратаджиите обявиха Олигуи Нгуема за "временен президент", както се посочва в изявление на телевизията.

Синът на Бонго и негов близък съветник Нуредин Бонго Валентин, началникът на кабинета му Ян Гислен Нгулу, както и неговият заместник, двама други президентски съветници и двамата висши служители в управляващата Демократическа партия на Габон (ДПГ) "са арестувани", заяви един от военните лидери.

Те са обвинени в държавна измяна, присвояване, корупция и фалшифициране на подписа на президента, наред с други обвинения, каза той.

Във видеозапис от неустановено място разтревожен Бонго призова "всички приятели, които имаме по целия свят... да вдигнат шум" от негово име.

"Синът ми е някъде, съпругата ми е на друго място, а аз съм в резиденцията и нищо не се случва. Не знам какво се случва. Призовавам ви да вдигнете шум."

По улиците на столицата и на икономическия център Порт-Жентил бяха забелязани групи радостни хора, които празнуваха.

В Либревил около 100 души крещяха "Бонго вън!" и аплодираха полицаите в екипировка за борба с безредиците, видя служител на АФП.

Оспорвани избори

Бонго беше избран за първи път през 2009 г. след смъртта на баща си Омар, който управляваше страната в продължение на 41 години, като се смяташе, че е натрупал огромно състояние.

Съобщението за преврата дойде само няколко минути след като националният избирателен орган обяви, че Бонго е спечелил трети мандат на изборите в събота с 64,27% от гласовете.

Основната габонска опозиция, водена от университетския професор Алберт Ондо Оса, обвини Бонго в "измама" и поиска той да предаде властта "без кръвопролития".

През уикенда властите въведоха комендантски час, който в сряда беше удължен до второ нареждане, и спряха достъпа до интернет в цялата страна. След телевизионното обръщение, интернетът беше възстановен.

Според изявление на няколко френски медии, чиито изходи бяха спрени в бурния период след изборите, беше разрешено да възобновят дейността си.

Изборите в Габон през 2016 г. бяха белязани от смъртоносно насилие, след като според официалното преброяване Бонго изпревари съперника си Жан Пинг само с 5500 гласа.

През 2018 г. Бонго получи инсулт, който го извади от строя за 10 месеца и подхрани обвиненията, че е медицински негоден да заема поста.

Централноафриканската държава с население от 2,3 милиона души е управлявана от семейство Бонго повече от 55 от 63-те години след обявяването на независимостта ѝ от Франция през 1960 г.

Международната реакция на преврата беше бърза: ООН категорично осъди преврата, като призова военните да гарантират физическата безопасност на Бонго и семейството му.

Белият дом заяви, че следи отблизо ситуацията, а Африканският съюз заяви, че "категорично осъжда" заявения преврат като нарушение на неговия устав.

Президентът на Нигерия Бола Тинубу заяви, че е в контакт с други африкански лидери във връзка със "заразителната автокрация, която наблюдаваме да се разпространява на нашия континент".

От 2020 г. насам военни преврати бяха извършени в Мали, Гвинея, Судан, Буркина Фасо и Нигер.

Русия заяви, че е "дълбоко обезпокоена" от ситуацията, а Китай призова "всички страни" в Габон да гарантират безопасността на Бонго.

Във Франция, където загубата на Бонго ще нанесе удар върху влиянието на Париж в Африка, правителството заяви, че "осъжда преврата" и потвърди желанието си "резултатите от изборите да бъдат зачетени, след като станат известни".

Германия и Великобритания публикуваха изявления, в които осъдиха преврата, а Берлин заяви, че има "основателни" опасения относно прозрачността на изборите. /БГНЕС