Репатриране или живот сред „врагове“: Каква съдба очаква пленените севернокорейци?

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е готов да предаде двама севернокорейски войници, пленени от Киев, в замяна на връщането на военнопленници, държани в Русия. Бъдещето на двамата ранени, които са били разпитвани в болничните си легла, обаче далеч не е сигурно, пише The Guardian.

След като Националната разузнавателна служба на Южна Корея потвърди твърдението на Украйна, че е заловила двамата войници - част от севернокорейските сили, оценявани на 11 000 души - Зеленски направи важна уговорка.

„За тези севернокорейски войници, които не желаят да се върнат, може да има и други възможности“, каза той. „По-специално, на тези, които изразят желание да приближат мира, като разпространят истината за тази война на корейски език, ще бъде дадена тази възможност.“

В интервютата им, показани в клипа, придружаващ публикацията на Зеленски, единият от двамата мъже заяви, че иска да се върне в Северна Корея, докато другият първоначално каза, че иска да остане в Украйна, но по-късно добави, че ще се върне у дома, „ако се наложи“.

Единият от мъжете, говорейки с украински служител чрез преводач, твърди, че не е знаел, че ще се бие във война с Украйна, и добавя, че командирите му са му казали, че това е „просто обучение“.

В понеделник южнокорейски депутат заяви, че около 300 севернокорейски войници са загинали и 2700 са били ранени след разполагането им в края на миналата година.

„Съобщава се, че разполагането на севернокорейски войски в Русия се е разширило и е обхванало и Курската област, като оценките сочат, че жертвите сред севернокорейските войски са надхвърлили 3000“, заяви Ли Сон Квеун пред репортери след брифинг на южната шпионска агенция.

Много ще зависи от това какво, ако изобщо нещо, са казали мъжете на украинските си похитители насаме. Севернокорейският лидер Ким Чен-ун не е заявявал публично, че войниците му се сражават заедно с Русия в рамките на споразумението за взаимна отбрана, договорено с руския президент Владимир Путин през юни миналата година.

Правителството на Южна Корея запази предпазлива позиция в понеделник. Ку Бьонг-сам, говорител на Министерството на обединението, заяви, че съдбата на севернокорейските военнопленници „изисква преглед на международното право и други правни норми, както и консултации със свързани държави“.

Лий, депутат, информиран от служители на разузнаването, заяви, че позицията на шпионската агенция е, че „според нашите конституционни ценности севернокорейските войници са включени като наши граждани, така че желанията на пленените севернокорейски войници са най-важни. Ако те пожелаят да дезертират [в Южна Корея], [НИС] ще се консултира активно с Русия и Украйна“.

Новината за залавянето на севернокорейците предизвика спекулации в Сеул, че те могат да се присъединят към десетките хиляди севернокорейци, които са дезертирали в Южна Корея след края на войната между страните през 1950-53 г. Въпреки че обстоятелствата, при които са заловени - в разгара на конфликт в трета страна - са безпрецедентни, теоретично те имат право на същото отношение като всеки друг севернокореец, който желае да дезертира на юг.

Репатрирането в Северна Корея може да означава смърт или изтезания

Според конституцията на Южна Корея „територията на Република Корея се състои от Корейския полуостров и прилежащите му острови“, което означава, че страната законно счита всички севернокорейци за свои граждани. Сеул никога не е признавал официално Северна Корея за суверенна държава, а я разглежда като територия под управлението на нелегитимен режим. Тази позиция означава, че Южна Корея има правно задължение да защитава гражданите на север от демилитаризираната зона и да приема дезертьори, включително войници.

Пристигането в Северна Корея на двама войници, чиито лица са излъчвани по целия свят, от война, в която режимът не е признал прякото си участие, може да постави мъжете и техните семейства в опасност, тъй като властите се опитват да гарантират тяхното мълчание. Те могат да бъдат разпитани и за това защо очевидно не са изпълнили заповедта да избегнат залавяне, като се взривят.
„По-специално, намерените бележки на загинали войници показват, че севернокорейските власти са ги притискали да се самоубият или да се самовзривят преди залавянето им“, казва Лий.

Итън Хи-Сеок Шин, правен анализатор в базираната в Сеул неправителствена организация Transitional Justice Working Group, заяви, че „не е ясно дали Северна Корея изобщо ще обяви двамата пленени войници за свои, като се има предвид отказът на Москва и Пхенян да признаят официално, че севернокорейски сили са били разположени в Русия. В същото време Русия може да ги обяви за свои и да ги предаде на Северна Корея, след като бъдат разменени с украински военнослужещи“.

Ако Зеленски иска да избегне обричането на мъжете на потенциално лишаване от свобода, изтезания или дори смърт в родината, има и други възможности.

„Репатрирането на севернокорейските войници против собствената им воля, въпреки добре известния риск те да бъдат наказани като „предатели“ от тоталитарна диктатура, противоречи на хуманитарния принцип, както и на претенциите на Украйна да се сражава в защита на свободата и демокрацията“, казва Шин. „Международната общност трябва да призове Украйна да гарантира, че севернокорейските войници няма да бъдат репатрирани против собствената им воля.“

Югът би спечелил много от приемането на войниците

Те биха могли да предоставят разузнавателна информация за естеството на участието на Севера във войната в Украйна. Превръщането им от елитни войници, служещи на династията Ким, в граждани на свободна и демократична страна също би било голям пропаганден успех за Сеул.

За разлика от гражданите дезертьори, които дълго време планират бягството си, малко вероятно е двамата деморализирани млади войници, заловени в Украйна, някога да са обмисляли да живеят сред „враговете“ си на юг от границата. Сега обаче започването на нов живот в Южна Корея е може би най-добрият им шанс за оцеляване.