Прощалната реч на Байдън ще сложи край на 50-годишната му кариера

Тази вечер американският президент Джо Байдън ще говори в прощална реч преди да предаде властта на 47-ят президент на САЩ Доналд Тръмп. Байдън ще се опита да представи управлението си като “трансформиращо”, а речта му идва на фона на това, че не напуска Белия дом при собствени условия.

Речта ще бъде и сбогуването на Байдън с нацията и край на 50-годишната му политическа кариера. От Белият дом не разкриват какво планира да каже Байдън в речта си, която ще бъде произнесена в 20:00 ч. местно време.

През последните месеци той се опитва да затвърди наследството си на президент, който стабилизира вътрешната политика и същевременно укрепва лидерството на Америка в чужбина. Президент, който изведе страната от пандемия, направи исторически инвестиции в инфраструктура и чиста енергия и работи за укрепване на демократичните институции както в национален, така и в световен мащаб.

В писмо, публикувано преди речта му, Байдън заяви, че страната е “по-силна, по-просперираща и по-сигурна“, отколкото преди четири години, пише “The New York Times”.

“За мен беше привилегия да служа на тази нация повече от 50 години“, написа Байдън и допълни: “Никъде другаде на Земята едно заекващо дете, произхождащо от скромни семейства в Скрантън, Пенсилвания, и Клеймонт, Делауеър, не би могло един ден да седне зад “Решителния стол“ в Овалния кабинет като президент на Съединените щати. Отдадох сърцето и душата си на нашата нация. И в замяна бях благословен милион пъти с любовта и подкрепата на американския народ. Историята е във вашите ръце“, добави той.

Since Kamala and I took office, our nation has become stronger at home and in the world.

America today is more capable and prepared than we have been for a long time.

While competitors are facing stiff headwinds, we have the wind at our back.

This is what we're handing over.

— President Biden (@POTUS) January 13, 2025

Какъвто и образ да се опитва да създаде президентът, той ще бъде създаден на фона на това, че напуска поста си, с крайна непопулярност, и предавайки юздите на наследника си Доналд Тръмп, когото презира и за когото многократно е заявявал, че е неподходящ за властта.

Дори мястото на речта - зад “Решителния стол“ в Овалния кабинет - напомня, че Байдън не си тръгва така, както може би е искал. Последното му обръщение в най-гледаното време, произнесено там, беше 11-минутното, в което през юли обясняваше защо се е отказал от президентската надпревара под натиска на собствената си партия, тъй като се натрупаха въпроси относно възрастта му и годността му за още един мандат.

Откакто Байдън напусна надпреварата и особено след победата на Тръмп на изборите през ноември, президентът се бори да запази мястото си под светлината на прожекторите.

“Прощалните речи са предизвикателство, защото целят да сложат край на една епоха в момент, когато по-голямата част от страната вече е преминала към следващата“, казва Робърт Шлезинджър, автор на книгата “Призраци на Белия дом: Шлифовете“, автор на книгата “Президентите и техните автори на речи“.

Прощалната реч, традиция, която датира от времето на Джордж Вашингтон, е една от поредицата речи, които Байдън произнася през последните дни от мандата си. На свой ред той изтъква вътрешните си постижения, като например "историческите“ си постижения в областта на опазването на околната среда.

В обръщение, посветено на външната политика, произнесено в Държавния департамент на 13 януари, Байдън заяви, че е укрепил мястото на Америка като световен лидер и я е оставил в по-силна позиция пред съюзници и врагове, отколкото преди четири години.

Тази седмица той ще произнесе поне още две речи, в които се очаква да продължи да доказва, че като президент с един мандат е постигнал напредък за поколенията.

И в изказванията си от миналата седмица той остана непоколебим по отношение на президентската надпревара, като заяви, че вярва, че е можел да победи Тръмп и че решението му да се откаже е било мотивирано от желанието му да обедини Демократическата партия.

“Мисля, че щях да победя Тръмп, можех да (го) победя, и смятам, че Камала също можеше да победи Тръмп“, каза Байдън и добави: “В момента, в който съм на избори, щеше да се наложи да се кандидатирам: "Мислех, че е важно да обединим партията. Въпреки че мислех, че мога да спечеля отново, смятах, че е по-добре да се обедини партията“.

Байдън заяви пред дарители, че възнамерява да остане ангажиран в партията и след като напусне поста си. Миналата седмица, когато го попитаха каква роля планира да поеме след президентството, той отговори:  “Няма да изляза от полезрението или от съзнанието на хората“.

Предишните президенти са използвали прощалното си обръщение, за да отразят постиженията си и да предупредят за предстоящите предизвикателства.

През 2001 г. президентът Бил Клинтън използва прощалното си обръщение, за да предупреди своя наследник да не намалява икономическия просперитет и глобалното присъствие на страната.

През 2009 г. президентът Джордж Буш-младши направи мрачно обръщение, в което призна "неуспехите“ през осемте години на поста си, но изрази надежда, че американците са разбрали, че той е правил това, което е смятал за правилно.

Преди да предаде юздите на Тръмп през 2017 г., президентът Барак Обама предупреди, че икономическото неравенство, расизмът и затвореното мислене застрашават демокрацията и единството.

В прощалната си реч през 2021 г. Тръмп, политически изолиран и изправен пред импийчмънт след нападението на Капитолия от тълпа негови поддръжници на 6 януари, каза на поддръжниците, които се бяха събрали да го гледат как излита от пистата в Обединената база “Андрюс“: “Сбогом. Обичаме ви. Ще се върнем под някаква форма.“

Историците твърдят, че обръщението на Байдън може да напомня това на Дуайт Д. Айзенхауер, чието прощално обръщение се смята за едно от най-запомнящите се след това на Джордж Вашингтон и подобно на това на Байдън е произнесено след половин век държавна служба.

Уилям Хичкок, биограф на Айзенхауер, заяви, че очаква Байдън да направи завоалирани препратки към опасностите за демокрацията и "етоса на службата“, като по този начин, ако не изрично, ще се противопостави на Тръмп.

“Би било разумно той да произнесе лично прощално слово, фокусирано върху живота в обществена служба - той буквално отдаде живота си и живота на членовете на семейството си на тази страна“, каза Хичкок. “И мисля, че проектирането на жертвоготовност и служба е нещо, което той се чувства комфортно. Контрастът с неговия наследник ще бъде очевиден за слушателите му. Това не е нещо, което той трябва да прави“, добави той.

И Байдън, и Айзенхауер напуснаха, след като избраните от тях наследници - техните вицепрезиденти - загубиха изборите. Но Айзенхауер, който по онова време е най-възрастният действащ президент, не критикува изрично младия си наследник Джон Ф. Кенеди.

“Това е горчив момент на преход“, добави Хичкок, “точно както е било и за Айзенхауер“. / БГНЕС