За да продължи да идва помощта, Украйна се обръща към съюзниците на Тръмп

Тази седмица Украйна изпраща най-голямата си досега делегация на среща на политически влиятелни християнски лидери във Вашингтон, като се опитва да изложи аргументи, че защитата на религиозната свобода е сериозна причина за продължаване на помощта на САЩ за противодействие на руската агресия.

Украинските пастори, членове на парламента и военни капелани, които ще присъстват на Националната молитвена закуска, казват, че се надяват посланието за борба с религиозното преследване да намери отклик сред представителите на администрацията на Тръмп и членовете на Конгреса, които със сигурност също ще присъстват там, пише The New York Times.

Молитвената закуска, основно събитие в социалния календар на Вашингтон от 1953 г. насам, предоставя възможност на бизнес ръководители, религиозни лидери и дипломати да се борят за достъп до влиятелни съмишленици в правителството, за да повлияят на политиките. Макар че срещата е отворена за всички вероизповедания, според уебсайта ѝ целта ѝ е „да се съберем заедно в духа на Исус от Назарет“.

Украинците ще твърдят пред събралите се, че по-нататъшният руски напредък ще разшири зоната на репресии срещу няколко християнски деноминации, както и разрушаването и разграбването на църкви и арестите на пастори и свещеници - действия, които правозащитни групи са документирали в райони, които вече са под руска окупация.

„Русия не само убива хора, не само разрушава нашите градове - Русия също така унищожава и забранява религиозните общности“ в районите под неин контрол, заяви Роман Ложински, член на парламента от опозиционната партия „Холос“. Ложински е член на Гръко-католическата църква, част от клон, известен като католицизъм от източен обред, който следва Ватикана, и който е преследван в контролираните от Русия части на Украйна. Той припомня депортирането на свой приятел и гръко-католически свещеник в контролирания от Русия град Мелитопол като пример за потискането на католически общности в условията на окупация.
Повече от 100 украински пастори, политици, военни капелани и свещеници, включително главата на Украинската православна църква, митрополит Епифаний I, са във Вашингтон за молитвената закуска в четвъртък и свързаните с нея събития през седмицата, каза Павло Унгурян, бивш член на парламента, който организира украинските усилия.

Украинските православни свещеници и енории са сред мишените в Източна Украйна. През последните три години са били убити около 50 свещеници в окупираните от Русия територии - включително най-висшият църковен служител в Херсон, който отказа да се присъедини към Руската православна църква - каза в интервю митрополит Епифаний I. Други свещеници са били принудени да напуснат или да отслужват меса тайно.

Украинците възнамеряват да подчертаят и тежкото положение на евангелистите, каза Унгурян, който е баптист. В рамките на своите граници Русия се е насочила към евангелски християни с разследвания и е арестувала Свидетели на Йехова. Репресиите се разпростират и върху окупираната Украйна.

„Украйна е центърът на библейския пояс на Европа“, казва Унгурян, и изразяването на евангелската вяра там сега е под заплаха. Около един милион украинци посещават евангелски служби седмично, казва той.

Русия е окупирала около 19% от украинската територия и прави бавни, но стабилни завоевания. Украйна се защитава в ожесточени окопни боеве по протежение на около 600-километров фронт.

„Част от тази война е духовна“, каза Унгурян. „Важно е Америка да знае за това.“

Украинците, които ще присъстват на молитвената закуска, искат да покажат жизнеността на християнските църкви в страната, където около 70 % от населението заявява в проучвания, че е религиозно.

Усилията са насочени към разколебаване на поддръжниците на Тръмп, който изрази скептицизъм относно голямата военна и финансова помощ на администрацията на Байдън за Украйна. Тази седмица Тръмп заяви, че продължаването на помощта може да бъде заменено с достъп на САЩ до украински минерали.

Предишни религиозни акции в САЩ вече са дали резултат за Украйна. Миналото лято председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън направи видеообръщение към християнско събрание в Украйна. Украинските баптисти се обърнаха към него с молба за военна и дипломатическа подкрепа за страната им. Джонсън е южен баптист, който е поставил консервативната си християнска вяра в центъра на политическата си кариера.

Украинските църкви и парламентът на страната изпращат делегации на закуската от началото на 2000 г., но през последните години увеличиха присъствието си, като нарекоха ежегодното посещение „Седмица на Украйна“ във Вашингтон. През изминалите години са присъствали няколко десетки религиозни и политически лидери. По-голямата делегация тази година, каза Унгурян, е признание за значението на християнството за много поддръжници на Тръмп.

„Това са абсолютно важни въпроси, които могат да обединят Украйна, една много консервативна, християнска страна, с много консервативна, християнска Америка“, каза Унгурян, който насърчава консервативните социални политики в Украйна.

Украинските протестантски пастори са били широко застъпени като доброволни военни капелани по време на войната, каза в интервю Людмила Филипович, украински учен в областта на религията. Украинските евангелисти са отворили около 100 църкви в други европейски страни, за да предоставят услуги на украински език на бежанците в страната, каза тя.

Русия под ръководството на президента Владимир В. Путин постави настрана или забрани църкви извън тези, които Кремъл нарича четири „традиционни“ религии - православно християнство, юдаизъм, ислям и будизъм. Русия е в списъка на правителството на САЩ на „страните, които будят особена загриженост“ заради ограничаването на свободата на религията.

В окупираните територии в източната и южната част на Украйна католическите и протестантските църкви са изправени пред „заплахи, разпити и произволни арести“, според доклад, публикуван през януари от Мисия Евразия, група, която насърчава евангелското християнство в бившите съветски държави.

„Руските окупационни власти също така широко се занимават с незаконно лишаване от свобода и присъди по измислени обвинения в екстремизъм, изтезания и дори убийства“, се казва в доклада. В него се описват случаи на затваряне и ограбване на църкви и премахване на кръстовете им. Като цяло руската инвазия е унищожила, повредила или довела до разграбването на най-малко 630 религиозни обекта, се казва в доклада.

Посещението на митрополит Епифаний във Вашингтон е част от усилията му да спечели международно признание за своята църква и подкрепа от страна на религиозните лидери за позицията ѝ срещу Русия. През 2019 г. църквата му получи независимост от Руската православна църква, но някои общини продължават да следват йерархията в Москва.

Миналата година Украйна забрани православния клон, съединен с Руската църква, което предизвика критики от страна на Кремъл и на папа Франциск. Украински официални лица заявиха, че ограниченията са били необходими, тъй като някои свещеници са служили като руски шпиони или са насърчавали пасомите да се молят за главата на Руската църква, който е благословил нашествието.
„Руската църква се опита да блокира дейността ни в чужбина, а ние се опитваме да я деблокираме, защото църквата е един от най-важните елементи за бъдещето съществуване на украинската държава“, заяви митрополит Епифаний, лидер на украинската църква, в интервю през декември в Рим. „Опитваме се да разрушим тези блокове, като говорим истината, защото истината разрушава стените“.

Напоследък той проповядва това послание пред толкова много религиозни лидери, колкото може да достигне. Казва, че редовно разговаря с Вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски, духовния лидер на православните християни по света.
В момент, когато сред западните официални лица се вихрят дискусии за това как да се договори прекратяването на войната, митрополит Епифаний казва, че изходът за Украйна е непредвидим, но не оставя съмнения относно надеждите си за съдбата на Украйна.