Черният пазар на петрол ще продължи да процъфтява

Контрабандата на петрол не е лесна, но е толкова изключително доходоносна, че препятствията само я забавят. Разбира се, властите могат да направят търговията с незаконни барели малко по-малко финансово изгодна; в крайна сметка обаче петролът ще потече.

И той тече. Русия, Иран и Венецуела - трите основни страни производителки на петрол, които са обект на западните санкции, все още изпомпват около 16 милиона барела дневно суров петрол и други течни нефтени продукти. Ако приемем, че триото продава петрол с 20% отстъпка от пазарните цени, ще пресметнем: това е петрол на стойност 1 милиард долара дневно, пише Bloomberg.

Мерките ще създадат повече търкания и ще направят контрабандата по-трудна и вероятно по-малко печеливша, принуждавайки продавачите да предлагат по-големи отстъпки. Но те няма да намалят значително потоците, камо ли да ги спрат.

Сумите са толкова огромни, а бизнесът - толкова доходоносен, че всички участници - продавачи, купувачи и посредници - са силно мотивирани да търсят алтернативни пътища, трикове и похвати, за да продължат да се въртят колелата. С течение на времето правоприлагащите органи се уморяват, а контрабандистите стават по-мъдри.

Не помага и фактът, че не всички смятат руския, иранския и венецуелския суров петрол за незаконен. За Китай, Индия и много други развиващи се страни техните барели са толкова добри, колкото и всички останали.

Освен това страните, които налагат санкциите, имат стимул да се справят лесно с контрабандистите, за да поддържат цената на петрола ниска, и ще трябва да убедят всички останали, особено Пекин и Ню Делхи, че по-скъпият суров петрол е цена, която си струва да се плати, за да се наложат санкциите. Има исторически прецедент за това - успехът на ембаргото на Организацията на обединените нации върху суровия петрол от Ирак и Кувейт през 1990-1991 г. Но през последните пет години научихме, че Западът няма политическа воля да понесе по-високите енергийни разходи, а глобалният Юг не е заинтересован да подкрепя Вашингтон, Брюксел и Лондон. Политическият апетит за строги санкции е толкова слаб, че дори Япония, която обикновено е на страната на САЩ, ги подкрепя само на думи.

Политическият и икономическият контекст е важен, за да се разбере какво следва на черния пазар на петрол. Вниманието е насочено към Русия и Иран, които заедно изпомпват около 15% от световния суров петрол.

Миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа „президентски меморандум“, с който нарежда на администрацията си да възстанови кампанията за „максимален натиск“ и да „сведе износа на петрол от Иран до нула“. На хартия това беше силно действие. Но Тръмп подкопа собствения си гръм, като каза с химикалка в ръка, че е „разкъсан“ от меморандума. „Всички искат да го подпиша“, каза той и добави: „Подписвам го, но не съм щастлив да го направя“. Ако това не беше достатъчно, той даде да се разбере, че в крайна сметка не иска да нарушава потока на петрола: „Надявам се, че няма да ни се наложи да го използваме.“

Нещо повече, меморандумът беше дълъг на думи и кратък на действия. Дни по-късно в отделно изявление Министерството на финансите на САЩ обяви, че налага санкции на „мрежата“, която Иран използва, за да заобикаля американските петролни санкции. Проблемът е, че този ход е насочен към един голям петролен танкер и два малки. През последните няколко години Иран разчита на повече от 500 танкера, за да пренася своя петрол, като близо 60% от тях остават без санкции.

Засега нека се съсредоточим върху петролните танкери, които продължават да събират ирански суров петрол за износ. Да, няколко от тях се нуждаят от повече време, за да намерят купувач, и засега съхраняват суровината в открито море. Но е само въпрос на време - и на по-голяма отстъпка от пазарните цени - преди някой да купи този петрол. Освен това иранският добив на петрол, измерен като цяло, е на най-високото си ниво от над 40 години насам. Техеран произвежда не само суров петрол - основният фокус на санкциите - но и други петролни продукти, като кондензати и втечнен природен газ, които избягват всякакви ограничения още по-лесно. Последните две категории петрол отбелязаха бум на производството през последните години. Ако съберем всичко това, ще видим, че миналата година Иран е изпомпвал около 4,5 млн. барела дневно, което е третият най-голям обем от 1978 г. насам.

Русия е подложена на санкции от скоро след нахлуването в Украйна, но западните политици поставят акцент върху поддържането на ниски цени на петрола, а не върху ограничаването на потоците. В последните дни от мандата си бившият президент Джо Байдън измести малко иглата, като наложи на Москва най-строгите санкции, виждани досега. След като първоначалният шок отмина, контрабандистите започнаха да търсят решения: На Русия й бяха необходими по-малко от 25 дни, за да намери обходни пътища. Да, на Кремъл се налага да продава своя петрол на по-ниски цени и да плаща повече за транспортирането му. Проблемите са многобройни, а част от добива все още не е намерил краен клиент, което принуждава някои танкери да се превърнат във временни плаващи хранилища. Но като цяло петролът продължава да тече.

Това е срамен провал на политиката, като бездействието се прикрива с реторика и думи. Докато западните правителства отказват да плащат по-високи цени на петрола като цена за осакатяване на черния пазар, Русия, Иран и Венецуела ще продължат да могат да продават своите барели.