Какво ще спечелят бизнесите на Мъск от близостта му с Тръмп?

Ролята на Илон Мъск в сърцето на правителството на САЩ беше заклеймена заради потенциала му да облагодетелства най-богатия човек в света, докато вреди на неговите конкуренти.

Шестте бизнеса на Мъск вече печелят от около 20 милиарда долара в държавни договори, за които милиардерът настоя тази седмица, че са спечелени въз основа на заслуги и са осигурили стойност за парите – и няколко субсидии, пише Financial Times. Но Мъск, който дари повече от 250 милиона долара за кампанията за преизбиране на Доналд Тръмп през 2024 г., сега оглавява кампания за намаляване на разходите в правителствените служби, включително тези, които са изследвали или глобили неговите компании Tesla и SpaceX.

Мъск призна, че е надплатил за Twitter, след като купи платформата за социални медии, известна сега като X, за 44 милиарда долара през 2022 г. Но нахлуването на милиардера в правителството съвпадна с обрат в състоянието на X, тъй като рекламодателите, включително Amazon, се стичат обратно към платформата.

Пълната фронтална атака срещу федералната бюрокрация от т. нар. Министерство на правителствената ефективност (Doge), което Мъск ръководи, се разгърна отчасти на X, където милиардерът цитира това, което смята за примери за нечуващо федерално прахосване. Решаващи ходове от администрацията на Тръмп се съобщават на сайта, който Мъск също използва, за да критикува критиците си.

Производителят на електрически превозни средства и батерии е ядрото на империята на Мъск и източникът на 150 милиарда долара от личното му богатство. Тя може да бъде наранена от агресивното обръщане на Тръмп към ангажимента на правителството за по-малко въглероден транспорт. През годините Tesla е получила повече от 2,8 милиарда долара щатски и федерални субсидии и миналата година пожъна 2,8 милиарда долара – две пети от нейната нетна печалба от 7,1 милиарда долара за 2024 г. – от продажба на регулаторни кредити на по-замърсяващи конкуренти, които иначе намаляват емисиите.

Тръмп вече отмени целта на бившия президент Джо Байдън, че до 2030 г. половината от новите продадени автомобили в САЩ трябва да бъдат захранвани от батерии. Тръмп също така посочи, че федералният данъчен кредит за EV на стойност $7500 и схемата за кредити за емисии също могат да бъдат премахнати.

Мъск отхвърли потенциалното въздействие върху Tesla, като каза, че електрификацията на транспорта е неизбежна и че премахването на субсидиите ще навреди повече на по-малко печелившите EV конкуренти. Но враждебността на Тръмп към електромобилите идва в лош момент. Въпреки че Model Y остава най-продаваният автомобил от всякакъв вид, продажбите намаляват и Tesla отчете първия си годишен спад в продажбите на електромобили от повече от десетилетие през 2024 г. Това беше особено ясно изразено в Европа, за което анализаторите обвиниха спонсорството на Мъск на крайнодясната политика в Германия и Обединеното кралство.

Друг проблем може да бъде търговската война на Тръмп с Китай, вторият по големина пазар на Tesla и местоположението на най-голямата й „гигафабрика“ – и където Мъск търси регулаторно одобрение за обучение на своя софтуер за самоуправляващи се автомобили.

„Стратегическата посока се ръководи от егото на Илон, а не от това, което е най-добро за Tesla“, каза Рос Гербер, дългогодишен акционер и критик на Мъск. „Преместването в политиката е проблем, защото не се продават коли.“

Стартиращата компания на Мъск за 350 милиарда долара се превърна в де факто оператор на космическата програма на САЩ, печелейки държавни договори на стойност милиарди долари и изграждайки най-голямата ракета за многократна употреба в историята, докато се стреми да изпълни амбицията на собственика си да колонизира Марс.

Тръмп изпитва специално възхищение към компанията, като нарече Мъск „супер гений“ в победната си реч и възхвали историческото техническо постижение на SpaceX: улавянето на огромния ракетен ускорител Starship с помощта на неговите роботизирани ръце „Mechazilla“.

Избраният от президента за администратор на НАСА, технологичният милиардер Джаред Айзъкман, има близки връзки с Мъск и е ръководил две мисии на SpaceX. Със спонсорството на Тръмп и Айзъкман предимството на SpaceX пред конкуренти като Boeing и Blue Origin на Джеф Безос трябва само да се разшири.

Ролята на Мъск в съкращаването на правителствената бюрокрация в Doge също може да му помогне в сблъсъци с Федералната авиационна администрация, Националния съвет по трудови отношения и Службата за риба и дива природа на САЩ – които той обвини, че спъват иновациите и забавят изстрелванията с регулации.

Натоварването на SpaceX може допълнително да се увеличи, ако Тръмп успее да пусне в експлоатация най-амбициозния противоракетен щит в историята на САЩ, който изисква разполагането на „космически базирани прехващачи“. Понастоящем това е единствената космическа компания с капацитет надеждно да изстреля стотици нови сателити в орбита за кратко време. В рамките на SpaceX се намира Starlink, мрежа от повече от 7000 сателита с ниска орбита, чиято цел е да наруши базираната на оптични влакна глобална широколентова система.

Първоначално насочен към отдалечени селски райони, самолети и круизни кораби, амбициите му нараснаха с напредването на технологията. Използването му стана геополитически спорно по време на войната на Русия срещу Украйна и в Тайван. При Байдън Starlink се сблъска с отблъскване от властите на САЩ като Федералната комисия по комуникациите, която отложи заявлението за драстично увеличаване на броя на сателитите до почти 30 000 и през 2022 г. отмени сделка за близо 900 милиона долара за предоставяне на широколентов достъп в селските райони.

Но влиянието на Мъск в администрацията на Тръмп има отрицателен ефект върху Starlink. Този месец лидерът на най-гъсто населената провинция в Канада, Онтарио, каза, че правителството му ще „разкъса“ договора с доставчика на широколентов интернет като отмъщение за заплахата на Тръмп да удари Канада с мита.

Starlink също беше временно забранен в Бразилия, след като беше въвлечен в спор за дезинформация и цензура на X, след като Мъск се намеси в подкрепа на десните каузи в страната. Администрацията на Тръмп обеща да затвърди господството на САЩ в областта на изкуствения интелект и незабавно отмени заповед на Байдън, установяваща стандарти за безопасност и сигурност за зараждащата се индустрия.

Тази приятелска позиция – заедно с назначаването на близкия съюзник на Мъск Дейвид Сакс за цар на ИИ на Тръмп – ще бъде от полза за двугодишното стартиране xAI на милиардера предприемач. Освен това обаче дава сила на някои от най-яростните му врагове, включително OpenAI. Мъск, който е съосновател на създателя на ChatGPT със Сам Алтман, оттогава се обърна срещу компанията, завеждайки множество дела срещу нея. В понеделник Мъск направи дръзка оферта за придобиване, за да попречи на OpenAI да се преструктурира в предприятие с печалба. Алтман каза, че би било „изключително неамериканско да използваш политическа власт, за да нараниш конкурентите си“, а Мъск обеща, че няма да го направи, но близостта му до Тръмп разтърси OpenAI.

Мъск също така се прицели в един от първите ходове на Белия дом в политиката за изкуствен интелект, като публично постави под съмнение финансирането зад подкрепян от Тръмп инфраструктурен проект на стойност 500 милиарда долара с OpenAI и японската SoftBank.

Neuralink, компанията на Мъск за мозъчни импланти, миналата година успя да имплантира електрод в човешки мозък за първи път, позволявайки на получателя да управлява телефони и компютри само с мислите си.