Путин може да се изправи пред най-голямата си заплаха след войната в Украйна

Руският президент Владимир Путин обяви 2025 г. за „Година на защитника на отечеството“, но войниците, чийто патриотизъм той иска да насърчи, могат да представляват заплаха за управлението му, когато се завърнат от войната срещу Украйна.

Тази оценка на Института за изследване на войната (ИИВ) е следствие от действията на Кремъл, които според вашингтонския мозъчен тръст целят да спрат гражданското общество, основано на ветерани, възникващо от травмирани и недоволни войници, които оспорват държавната пропаганда за войната.

Критик на Путин, който е включен в списъка на издирваните лица в Русия, заяви пред Newsweek, че завръщащите се войници не представляват непосредствена опасност за режима, но могат да подхранят вълна от престъпления, много по-тежка от тази след разпадането на Съветския съюз.

Кремъл се стреми да спре независимите групи на гражданското общество на ветерани, които се борят да се реинтегрират в обществото поради травма, заяви мозъчният тръст, като отбеляза как Москва иска да избегне повторение на социалната нестабилност, последвала изтеглянето ѝ от Афганистан през 1989 г., десетилетие след нахлуването ѝ.

 „Завръщащите се войници наистина представляват риск за сигурността”, казва Сет Крумрич, бивш полковник от американската армия и вицепрезидент по управление на риска в компанията за сигурност „Глобал Гардиън“, - може би не в краткосрочен план, но те представляват сериозен средносрочен и дългосрочен проблем за режима на Путин и всяко следващо руско правителство.“

Броят на руските жертви и подробностите за войната, които са строго контролирани от Кремъл, могат да станат по-широко известни, подхранвайки недоволство, което може да не бъде компенсирано от каквато и да е правителствена програма за възвестяване на храбростта на ветераните.

Русия претърси затворите си, за да помогне за увеличаване на числеността на силите си в Украйна, като предложи помилване и свобода след шест месеца сражения.

Макар че тази сделка вече не е налична, Сергей Кириенко, служител на руската президентска администрация, съобщава, че е заявил на правителствено заседание през юли 2024 г., че ветераните на Москва „се адаптират зле“ към цивилния живот, като е изразил тревога как престъпленията на ветераните могат да накарат цивилните да гледат на тях с недоволство.

Кириенко заяви, че демобилизираните руски ветерани от Украйна се сблъскват с различно общество от завръщащите се войници от войната в Афганистан или Втората световна война, тъй като съветското общество е било по-мобилизирано и в по-добра позиция да подкрепя или да води конфликти.

Завръщащите се руски войници могат да бъдат „най-големият политически и социален рисков фактор“ в страната по време на президентския мандат на Путин, тъй като обществото реагира със „страх“ и дори „агресия“ на всички военнослужещи, съобщи Кириенко.

Константин Сонин, икономист от руски произход, на когото този месец беше издадена заповед за арест в Русия за предполагаемо разпространение на невярна информация за армията, заяви, че ветераните не са остра заплаха за властта на Путин предвид ангажимента му да намери нови войници, но представляват други рискове за руското общество.

„Ще има голяма криминална вълна, по-голяма от криминалната вълна в началото на 90-те години“, казва той пред Newsweek. „Ще има много повече, до 10 пъти повече, ветерани, отколкото след войната в Афганистан. Те ще бъдат добре обучени как да използват оръжия и ще бъдат лесни новобранци за всякакви престъпни групи“.

„Освен това правителството на Путин направи много, за да разруши доверието в наказателната система. Цяло поколение престъпници знае, че каквото и да направиш, можеш да бъдеш освободен от наказание, ако отидеш на война“, добавя Сонин, професор в Harris School of Public Policy към Чикагския университет.

Сравненията с инвазията на Москва в Афганистан преди четири десетилетия висят над инвазията на Путин в Украйна на 24 февруари 2022 г. Москва влезе и в двата конфликта с погрешното убеждение, че те ще приключат бързо. Осъзнавайки способността на ветераните да укрепват или дестабилизират обществото, Москва се стреми да потушава политически движения, които дискредитират руските власти.

Опозиционните движения на ветераните между 2022 и 2023 г. видяха как покровители се опитват да използват руски военнослужещи и ветерани за постигане на лични политически цели, като например бившия офицер Игор Гиркин, изиграл ключова роля в анексирането на Крим, и шефа на наемниците от групата „Вагнер“ Евгений Пригожин.

Последният загива в самолетна катастрофа след бунт срещу Путин през юни 2023 г., а първият е вкаран в затвора след критиките си към руските власти.

Според ISW по този начин Кремъл е успял да ограничи непосредствената заплаха за Путин от страна на отчужденото гражданско общество на ветераните.

Кремъл също така е създал държавни организации на ветераните, които централизират контрола на Путин върху преди това полунезависими сили като хилядите наемници на Вагнер чрез Държавния фонд „Защитници на отечеството“. Същевременно програмата на Кремъл „Време на героите“ инсталира десетки лоялисти на властови позиции.

Военните анализатори Хари Франсиско Стивънс и Томас Латанзо пишат във „Война на скалите“ този месец, че в следвоенна Русия може да се появи нова класа от лоялни бюрократи, които да дадат възможност на Путин да прочисти правителството от онези, от които е недоволен.

Проучване на независимата руска социологическа агенция Chronicles project през септември 2024 г. установи, че повече войници са се записали във войната заради парите (37%), при което са получили авансови плащания до 35 000 долара, отколкото от граждански дълг (24%), а тези, които оцелеят, ще се върнат в градове и села, адаптирани към сравнително високото ниво на благосъстояние.

Въпреки това, с оглед на броя на загиналите руснаци в Украйна, който може да достигне до 211 000 души, начинът, по който ветераните се интегрират в цивилния живот и как обществото ги възприема, може да се определи от степента, в която се разкрива истината за човешката цена на войната.

Сонин отбелязва, че афганистанските ветерани, завръщащи се у дома, са изразили недоволството си, когато загубите във войната от 15 000 души са били много по-малки: 

„Бих очаквал, че войната в Украйна ще има подобна динамика - момент, в който всички ще говорят за убитите хора.“