За мира ще трябва да се плати: На каква цена е готова Украйна?

"На руснаците не може да им се вярва. Правят се, че са съгласни да сключат договор, но не спазват нищо. Те ще продължат да ни заблуждават - и нас, и света", казват хората в Източна Украйна.

Алмаз, Василий, Артъом - трима украински войници с обща съдба: били са ранени на фронта и сега лежат в болницата в украинския град Днипро с ампутирани долни крайници. От началото на руската агресия срещу Украйна през тази болница за ампутиране на крайници са минали към шест холяди души.

Алмаз, Василий и Артьом имат и още нещо общо: не вярват на Путин, че иска мир. "Дори да започнат мирни преговори и да бъде обявено примирие, рано или късно всичко ще започне отначало. Най-късно след една-две години ще има нова голяма инвазия срещу Украйна. Няма да ни оставят на мира", казва пред "Дойче Веле" Артьом.

"Руснаците ще продължат да ни заблуждават"

26-годишният мъж е бил санитар - грижил се е за извеждането на ранените войници от зоната на бойните действия. Докато неотдавна самият той не пострадал при нападение с руски боен дрон. "Тъкмо товарехме в пикап ранените войници, когато той бе уцелен от дрон.  Всички в пикапа умряха."

Василий е бил автомонтьор, преди да го мобилизират миналата година. Направлявал е дронове, докато не бил открит и атакуван от руски дрон, след което се простил с двата си крака. "На руснаците не може да им се вярва. Правят се, че са съгласни да сключат договор, но не спазват нищо. Те ще продължат да ни заблуждават - и нас, и света. Не виждам изход без подкрепата на нашите съюзници."

Алмаз Казиев също е с два ампутирани крака. Преди две години в болницата в Днипро са му спасили живота и оттогава той работи като доброволец в здравното заведение. За ДВ той казва: "Те искат нашите територии, нашите деца, нашия народ и нашето бъдеще - не можем да приемем това. Абсурдно е да говорят за мирни преговори и в същото време да продължават да ни бомбардират и избиват."

"Иска ми се войната да свърши незабавно"

61-годишната Лариса знае какво е да живееш под постоянен руски обстрел. Тя се е евакуирала от Костянтинивка и сега живее в Днипро. Признава, че в началото е възлагала големи надежди на Тръмп. "Той обеща, че ще има преговори. Мислехме, че войната ще приключи до началото на годината или най-късно до Великден. А сега хората се надяват на девети май. Може би тогава Путин ще сложи край на войната."

Лариса има двама синове на фронта. Казва, че най-много иска тази война да свърши: "Иска ми се войната да свърши днес, още в тази секунда. Някой да ни се обади и да каже - всичко свърши, можете да се приберете у дома. В Киев може и да смятат, че трябва да се бием до последна капка кръв. Но това може да е кръвта на децата ми. Не искам те да жертват живота си. Искам да се върнат у дома."

Саша е бивш военнопленник, пуснали са го през февруари тази година в рамките на размяна. Но неговият чичо Андрий още е в руски плен - вече трета година. "Живеехме в постоянен страх. Най-лошото беше, когато ни привикваха, за да ни измъчват. Държаха ни в пълно неведение за това какво се случва, нищичко не ни казваха", спомня си той.

Семейството на Андрий чака някакви признаци за това, че той е още жив. Всички са окуражени от изгледите за мир, но за край на войната при условията на Русия не може и дума да става, категорични са те.

"Трябва да останем единни"

"Много герои загубиха живота си. Това не би трябвало да е напразно. Съпругът ми отиде на война, за да защити семейството ни, за да не се налага синът ни да ходи на война и да бъде пощаден от този ад", казва Еля, съпругата на Андрий. Тя много иска западните поддръжници на Украйна да засилят натиска си над Русия. Но категорично отхвърля руските искания за демилитаризиране на Украйна - макар да знае, че ще трябва да бъдат направени някакви отстъпки.

"Разбирам, че няма да успеем да си върнем всички територии. Но трябва да останем единни - доколкото това е възможно", казва още Еля.

В това е убеден и 22-годишният Андрий Кожушина от Мариупол: "Виждал съм всичко в тази война - как свършва водата, как електричеството, отоплението и телефонните връзки спират. Виждал съм как се разграбват магазини, виждал съм танкове, военни, бомбардировки и много смърт. Някак се научих да оцелявам."

В Мариупол той имал за задача да следи движението на руските части, да установява с какво оборудване разполагат и да докладва, ако открие техни системи за противовъздушна отбрана. Но руснаците го разкрили и го обявили за издирване. Година след началото на руската инвазия Андрий успял да избяга от Мариупол, а сега в Днипро следва и участва в група за съпротива в Телеграм, която се опитва да документира действията на руските окупационни сили. И неговото най-голямо желание е войната да приключи.

"Хората искат да си поемат дъх"

"Хората са уморени от войната. Искат просто да си поемат дъх, да могат да излизат навън и през нощта. Сега всяка нощ ни бомбардират, а това прави ужасната война още по-трудно поносима. Нашите войници пък са изтощени и имат нужда от почивка", казва младият украинец.

Той е наясно, че за мира ще трябва да се плати: "Украинските граници вероятно ще се променят. Но хората, живеещи в окупираните територии, няма да приемат това. Те ще продължат да се съпротивляват - така, както го правя аз и както го правят жителите на Донецк вече повече от десет години".

Андрий не знае колко време ще отнеме това. Но е сигурен, че един ден ще може да се върне у дома в Мариупол.