Мирната „сделка“ за Украйна, която е предназначена да се провали

САЩ заявяват, че Украйна трябва да приеме споразумението, договорено с Москва, за да може всички да продължат да изграждат „по-добра Украйна“. Това е правилната цел, но ако споразумението е написано така, както се съобщава, то няма да бъде постижимо.

Въпреки че предложението на администрацията на Тръмп не е публикувано, в доклад на Daily Telegraph се казва, че то се състои от седем основни точки. Първите две са показателни: незабавно прекратяване на огъня, последвано от преки преговори между Москва и Киев, пише за Bloomberg колумнистът Марк Чемпиън.

Така че това не е грандиозното мирно споразумение, за което американските официални лица твърдят, че е, а по-скоро приемане на руските условия за безусловно прекратяване на огъня, което Доналд Тръмп предложи преди повече от месец. След това трябваше да последват преговори за пълно уреждане на въпроса, но администрацията е толкова нетърпелива да свърши нещо, че изглежда предварително е удовлетворила повечето от руските искания за война.

Сред тях са гаранция, че Украйна никога няма да се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор; че САЩ ще признаят Крим, който Кремъл анексира от Украйна през 2014 г., за суверенна руска територия; че силите на президента Владимир Путин ще запазят контрола над почти всички други украински земи, които са завзели със сила оттогава насам; и че САЩ ще отменят икономическите санкции.

За Киев това е малко, с изключение на някои незначителни териториални размени и разрешение за достъп до собствените му реки. Има обаче съществена полза за Вашингтон, който ще получи контрол върху минералните ресурси и основната инфраструктура на Украйна, както и 50% от приходите, които те произвеждат. САЩ също така ще поемат контрола над огромната украинска атомна електроцентрала „Енергодар“, която в момента е под руска окупация.

Въпросът тук не е, че всички тези условия Украйна не може да приеме. Зеленски и други официални лица в Киев разбират, че тази война ще приключи с фактическото приемане на руския контрол върху обширни части от украинската територия. Повечето европейски лидери също разбират, че Украйна няма да се присъедини към НАТО. А една сделка, ангажираща САЩ с участие в развитието на следвоенната минна промишленост и инфраструктура на Украйна, би била чудесна, ако включваше и ангажимент за инвестиции.

Неприемливо е, че основни отстъпки се предават на Русия в замяна на нищо по-солидно от прекратяване на огъня, което може да не продължи дълго. Нахлуването на Путин се възнаграждава на базата на фалшивата предпоставка, че завладяването на цяла Украйна иначе е неизбежно и че Киев и неговите съюзници нямат карти за игра.

Затова ето какво трябва да включва споразумението, ако иска да даде възможност за изграждането на една по-добра Украйна, а не само на една по-силна Русия:

На първо място в списъка ще бъдат ясно определени гаранции за сигурност, включително механизъм за осигуряване на постоянно прекратяване на огъня. В края на краищата Русия и Украйна се споразумяха да прекратят всички бойни действия през 2014 г., резултатът от което беше осем години на война на ниско ниво, последвана от пълно руско нахлуване през 2022 г. Европейската „коалиция на желаещите“ даде ясно да се разбере, че е готова да следи за прекратяването на огъня, но само при наличието на американска подкрепа, която да възпира руските атаки срещу миротворците. Няма признаци за такъв ангажимент на САЩ, който трябва да бъде поет и разписан в споразумението.

В споразумението също така трябва ясно да се посочи, че Украйна има право да се въоръжава и защитава като суверенна държава, като по този начин се изключи упоритото искане на Русия, че нейната съседка трябва да бъде демилитаризирана. Без тази и други гаранции, включително ясната готовност на САЩ да ги гарантира, има малък шанс Украйна да просперира. Защо който и да е бизнесмен със здрав разум би инвестирал в нещо, което може бързо да бъде унищожено?

По същата причина всяко признаване на руското владение над Крим трябва да бъде заменено с ограничения, които да попречат на Путин отново да го превърне в една гигантска военна база, насочена към жизненоважните пристанища, корабоплаването и селскостопанските райони на Украйна - да не говорим за другите крайбрежни държави на Черно море. Признаването трябва да бъде заменено и с отказ на Русия от претенциите ѝ към територии, които все още не е завладяла.

Необходимо е също така да се поправят някои от военните престъпления, които Русия е извършила. Кремъл не може да бъде принуден да признае масовите убийства на цивилни граждани, но като минимум трябва да бъде накаран да върне отвлечените деца на техните украински семейства.

Ако това ви звучи като много, то далеч не е изчерпателен списък, ето защо безусловното временно прекратяване на огъня беше правилната идея, като се създаде пространство за продължителни преговори. Но да се откажем първо от влиянието на САЩ и едва след това да преговаряме за условията за сигурност, необходими за гарантиране на траен мир, е безсмислено. Всъщност това би заслужавало да бъде включено в нова книга, която Тръмп ще напише след пенсионирането си: „Изкуството на ужасната сделка“.

Украйна не трябва да подписва това споразумение. Фактът, че Тръмп се е фиксирал върху изявлението на Зеленски, че Киев не може да признае по конституция Крим за руски - нещо, което не се изисква от предложеното споразумение - предполага, че президентът на САЩ знае това и се готви да прехвърли вината за собствения си провал върху лидер, когото очевидно презира.

Както съм казвал и преди, начинът, по който Тръмп и неговите пратеници подходиха към мирното споразумение в Украйна, изглежда необясним, докато човек не разбере, че приоритетът не е траен мир и суверенитет за Киев или стабилни граници в Европа, а пренастройване на отношенията между САЩ и Русия. И ако Украйна не иска да капитулира, Тръмп просто трябва да убеди достатъчно американци, че вината е на Киев, когато преговорите се провалят.

Тръмп има поне две възможности. Той може да си тръгне и да не успее да постигне мира, за който веднъж каза, че може да постигне за един ден, или може да признае истинските пречки пред сделката и да използва значителните лостове, които има, за да я постигне. За съжаление, всички признаци сочат към първия вариант.